КОСОВО – ЗАПЛАХА ИЛИ ПЛАШИЛО?

февруари 22, 2008 at 4:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”.

Макар в доста фрагментарни изявления, президентът Георги Първанов и министър председателят Сергей Станишев дадоха да се разбере, че в случая те се ръководят главно от притеснения, свързани със сигурността на Македония, както и от желание да не се създават усложнения в отношенията с властите в Сърбия. Очаква се евентуално през следващата седмица управляващите да предложат на Парламента да гласува официална позиция по въпроса.

В същото време те веднага използваха ситуацията в региона, усложнена поради  обявената косовска независимост, за да обвинят опозицията, че иска да създава допълнително напрежение със свикването на национален митинг по времето, когато в българския Парламент ще се обсъжда четвъртия поред вот на недоверие към правителството.  

– Пламен, има ли наистина опасност от ескалация на напрежението в страната, като се има предвид, че действително ситуацията само на броени километри от българската западна граница не е особено стабилна в момента? 

– Не виждам какво общо има едното с другото, Фили. Политическият живот в България вървеше по свой собствен дневен ред, който включваше доста по-напрегнати моменти от един митинг пред Парламента, дори когато бивша Югославия се раздираше от реални военни действия. Защо сега политиката тук да замира, не е особено ясно.

Или може би е ясно само на премиера Сергей Станишев, който определи подготвяния от опозицията митинг като “опасен” и “вреден”, с мотиви, които са “лековати, несъстоятелни и силно укорими от морална гледна точка”. След като обяви, че е разпоредил на вътрешния министър Румен Петков да вземе всички необходими законови мерки, Сергей Станишев направи директна връзка между протеста на опозицията и ситуацията на Балканите, като каза: „Особено сега, когато на Западните Балкани се развиват сериозни, тежки, драматични политически процеси, целият този опит за политическа дестабилизация, който се нагнетява последователно от извън парламентарната и парламентарната опозиция, вреди на страната”.

Според мен за втори път през последните няколко месеца управляващите си изпускат нервите и демонстрират неточна преценка за характера и значимостта на вътрешните заплахи. Първият път беше през есента на миналата година, когато Парламентът бе силно барикадиран и охраняван от специални полицейски части  по време на учителската стачка, а впоследствие протестите на учителите бяха изобщо отклонени оттам.

Сегашните мерки за охрана щяха да бъдат по-подходящи за случилото се пред Парламента преди 12 години, по време на правителството на Жан Виденов и затова тези мерки говорят единствено за това, че сред  управляващите има страхове по-големи, отколкото са чудовищата, които се крият зад тях. Освен ако не е валидна другата хипотеза – че нарочно дрънкат оръжие, за да демонстрират стабилност.

Така или иначе обаче на всеки обективен наблюдател е ясно, че нито ситуацията в страната е толкова напрегната, колкото през 96-97-ма година, нито пък опозицията е в състояние да вземе реално властта, дори сегашното правителство да се срути още днес. 

– Вотът на недоверие, който опозицията поиска, е заради неефективните действия на правителството и хроничното вече несправяне с корупцията в България. Може ли да се очаква правителствената позиция по повод независимостта на Косово да стане повод за допълнителни критики. 

– Най-вероятно – да, Фили, като се има предвид все пак, че засега това можеше да се случи само по време на митинга пред Парламента, но не и вътре в пленарната зала, защото темите не бива да се смесват. Вътре в залата критиките ще прозвучат по-ясно вероятно през другата седмица, когато се очаква депутатите да обсъдят и приемат официална декларация за българската позиция по косовската независимост. Преди това, в събота, на свой форум такава позиция трябва да изработи ръководството на най-голямата партия от управляващата коалиция – БСП и тя евентуално ще бъде заложена като основа на бъдещата парламентарната декларация. Съмнявам се обаче, че опозицията ще се примири с обтекаемите  формули, използвани от левицата и най-вероятно тя ще поиска официалното признаване на независимо Косово да стане много по-ясно и категорично. 

– Сигурността на Македония и запазване на добросъседските отношения между България и Сърбия са двете основни притеснения, които се изтъкват от управляващите като аргумент за сегашната им уклончива позиция. Реални ли са тези притеснения? 

– Разбираемо е, че когато се ражда нова държава, страхове винаги съществуват. Друг е въпросът доколко са реални заплахите, стоящи зад тях.

По отношение на Македония например смятам, че притесненията са силно преувеличени, доколкото в страната има немалък контингент на НАТО, при това командван в момента от български генерал, и надали някой ще допусне развитието на сериозни сепаратистки тенденции вътре или заплахи отвън спрямо Скопие.

Когато става дума за отношенията със Сърбия, страховете са малко по-основателни. От една страна е ясно, че България не би искала по никакъв начин да се повтори случилото се през 90-те години на миналия век, когато заради войните в бивша Югославия на практика за години беше блокирана най-удобната сухоземна транспортна връзка с Европа. От друга страна вече се видя, че Белград, поне засега, демонстрира категорично негативно отношение и е на път да скъса дипломатически отношения с всички страни, които официално подкрепят независимостта на Косово.

Тези реални заплахи обаче би трябвало досега да са калкулирани от българското правителство, доколкото случилото се в Косово беше твърдо предизвестено още преди около година, а поне от месец насам беше ясна дори датата, когато ще се обяви декларацията за независимост. Така че ако липсват най-малкото план А и план В за реакция при възможни напълно негативни развития, това би означачавало, че правителството изобщо не си е свършило работата. Впрочем, никой досега не е чул подобни планове да има.

Но аз мисля, че истинските, главните страхове на управляващите, които доведоха и до колебливата им официална позиция, са малко по-различни и много трудни за формулиране. 

– Какво имаш предвид? 

– Имам предвид един журналистически анализ, появил се преди два дни във вестник “Сега”, който търси аналогия с водещите мотиви на петте европейски държави, вече отказали да признаят независимо Косово. Всички те са породени от факта, че на териториите им живеят малцинства, които искат или биха могли да поискат отделяне по примера на албанците в Прищина.

Испания например от години има открит проблем с баския сепаратизъм. Гърция и Кипър са категорично против признаването на отцепилата се на острова Севернокипърска турска република. Румъния и Словакия изпитват силни подозрения към значителните унгарски малцинства, които живеят близо до границите със самата Унгария.

В анализа се казва, че всъщност управляващите в България също изпитват силни страхове, свързани с живеещото в страната турско етническо малцинство, което е около десет процента от населението. Преди двадесетина години, използвайки като аргумент именно подозренията си за наличие сред турците на сепаратистки тенденции, Българската комунистическа партия, партията майка на сегашните социалисти, проведе петгодишна политика на геноцид под името “възродителен процес”. Този процес нито е забравен, нито е достатъчно изследван и затова продължава да виси като дамоклев меч над българския политически и обществен живот.

В същото време обаче в момента БСП не може да говори открито за своите незаглъхнали подозрения, защото политическият представител на същото това турско малцинство, Движението за права и свободи, е важна част от сега управляващата тройна коалиция.

Така че всъщност очаквам предстоящите дебати за изготвянето на парламентарна декларация по повод независимостта на Косово да преминат твърде интензивно, като надминат в това отношение дори дебатите по време на последния вот на недоверие към правителството.     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: