Докладът на Брюксел: НЕЩОКРИТИКА И НИЩОДЕЙСТВИЕ

февруари 5, 2008 at 9:40 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29.06.2007 

/Фили/ Появилият се в сряда официален доклад на Европейската комисия за напредъка на реформите в България и Румъния не съдържа препоръки за въвеждане на предпазни клаузи, въпреки критиките, отправени към двете страни. В доклада се подчертава обаче, че наблюдението от страна на комисията ще продължи поне до средата на 2008 година.

Специално за България основните критики на Брюксел са свързани с недостатъчните реформи в съдебната система, както и с борбата срещу корупцията и организираната престъпност. “България не е постигнала “необратим напредък” в тези три най-проблемни области” – се подчертава в доклада.

По отношение на съдебната система в него се изтъкват слабости, свързани със законите за съдебната власт и Гражданско-процесуалния кодекс, както и редица организационни проблеми в дейността на прокуратурата и някои контролиращи органи.

Като “недостатъчен” се отчита напредъкът на действията спрямо корупцията – по-специално по високите етажи на властта, както и на местно ниво. Експертите на Европейската комисия подчертават, че в тази сфера не става ясно кой точно поема както оперативната отговорност, така отговорността за резултатите като цяло.

По отношение на борбата с организираната престъпност се отчита факта, че все още няма разследвания и обвинения, свързани с поредицата от показни убийства в страната и се препоръчва българските власти да създадат достоверни механизми за измерване на напредъка и да започнат „отворен диалог“ с българските граждани, осигурявайки прозрачност по отношение на реформите.

Предварителните очаквания на повечето и български и чужди наблюдатели в действителност бяха свързани с прилагането на доста по-твърд подход от страна на Европейската комисия заради недостатъчния напредък в реформите. Оказа се обаче, че в последния момент доклада на експертите беше “фино настроен” от колегиума на Европейската комисия по – както призна вицепрезидентът на комисията Франко Фратини – политически съображения. “Благодарни сме на експертите си, но крайното решение го вземаме ние” – каза по този повод Фратини.  В България и управляващите, и опозицията в Народното събрание официално се обединиха около тезата, че мониторинговият доклад на Европейската комисия е обективен и отразява реалистично случващото се. В голямата си част обаче реакциите на политиците приличат повече на въздишка на облекчение, защото не са получили очаквания удар, а не на въздишка на задоволство заради това, че добре са си свършили работата. 

– Пламен, имаше ли елементи на изненада в тези реакции? 

– Като цяло – не, Фили. Представителите на управляващото мнозинство нарекоха доклада “обективен” и приеха критиките сякаш дори с известно облекчение – първо, защото те все пак са донякъде познатите вече критики от предишния, а и от по-предишни доклади и второ – защото критиките и този път не бяха последвани от крайни мерки като налагане на предпазни клаузи. Дежурна стана вече споделената и този път оценка на управляващите за доклада като “стимулиращ по-нататъшните реформи”.

Представителите на опозицията също като цяло определиха доклада като “обективен”, но се задълбочиха и малко повече. Депутатът от СДС Мартин Димитров например каза, че “като анализ докладът е обективен, но като крайни санкции Брюксел за пореден път прави жест към България”.

В доклада си Европейската комисия казва, че т.нар. напредък на България се състои в добри намерения, но няма резултати, заяви от своя страна депутатът от Демократи за силна България Атанас Атанасов. Смятаме, че Европейската комисия  е пощадила провала на МВР по отношение на разследването, допълни той.

За мен обаче в известен смисъл беше изненада отказът на министър-председателя Сергей Станишев изобщо да коментира доклада. Както и позицията на президента Георги Първанов, който се показа като едва ли не засегнат от критиките човек. 

– Всъщност президентът призова Брюксел да не гледа на България като на страна, която е извън Европейския съюз. Какви бяха основанията му за това? 

– Имам чувството, че президентът, тъй като на практика лично, в смисъл – като институция – не е засегнат пряко от критиките в доклада за напредъка, се опита да заеме позата на, както той обича да се изразява, “национално-отговорен политик”. В смисъл на политик, който е отговорен за интересите на нацията. И по този начин да спечели малко вътрешно-политически дивиденти. Така и не ми стана съвсем ясно какви са неговите основания за този призив към Брюксел, но впечатлението, което остана  от думите на президента, е, че ние сме твърде лоялен член на съюза, а пък той си позволява да ни критикува. 

– Не е ли истина, че сме твърде лоялен член на Европейския съюз? 

– О, истина е, да! Твърде лоялен! Дотам, че България не е като някаква си Полша например, та да създава напрежения с отстоявяне на националните си интереси и мнения вътре в рамките на Европейския съюз.

Преди по-малко от седмица, по време на  срещата на върха, когато новият Европейски Договор трябваше да замени вече погребаната идея за европейска Конституция, Полша се пребори в буквалния смисъл за собствените си, но и за интересите на всички по-малки страни. Тя отстоя позицията си по въпроса за новата система на гласуване и разпределение на относителната тежест при вземането на решения в рамките на евросъюза. По време на напрегнатите дебати и задкулисни преговори обаче – поне в България – не стана известно каква е била българската позиция по въпроса. И имаше ли изобщо такава. Та може би подобен вид “лоялност” има предвид президентът Георги Първанов в случая.

Ако е така, то аз лично бих разбрал още по-добре позицията на един коментар във вестник “Вашингтон таймс” от миналата седмица, в който се казваше, че с опита си за централизация, зает от най-лошите френски и германски традиции, както и с опита си да обезличи националните законодателства, Европейският съюз започва да изглежда като бившия Съветски съюз. А оттам вече по-добре бих разбрал и позицията на Първанов.

– А как медиите в страната коментират съдържанието на мониторинговия доклад на Европейската комисия и факта, че спрямо България не бяха приложени предпазни клаузи? 

– Медиите в този случай са много по-иронични, а сякаш и доста по-надълбоко виждащи от политиците. Струва ми се, че ще бъде достатъчно да погледнем само няколко вестникарски заглавия, които илюстрират точно какво имам предвид.“Докладът на Европейската комисия премина през политическо подслаждане” – гласи водещото заглавие на електронния сайт Медиапул.

Вестник “Стандарт” е още по-цветист – “Брюксел пак помилва грозното си пате” – гласи заглавието на коментара, а по-нататък в текста му се стига и до наистина важния въпрос – защо, въпреки недостатъците, предпазните клаузи не бяха наложени.

Истината е, че всъщност никой няма полза от задействането на наказателния механизъм – пише вестникът. Най-малкото защото налагането на клаузи ще е признание, че чиновниците в евросъюза не са си свършили работата.
И са пуснали в светая светих калпава държава, която не е подготвена и не отговаря на изискванията. Нещо като грозно пате в семейството на лебедите”.

От подобна позиция тръгва и коментара на вестник “Сега”, който е озаглавен “Брюксел гръмна за пушилка”. “Ако Еврокомисията продължи да пише докладите си за България по същия начин като досега, има риск да й свърши индигото – се казва в началото на текста, който продължава – От 2 години наблюдаваме в четири доклада едни и същи констатации по най-важните проблеми – организираната престъпност и корупцията, – след което идва уж строгата забележка: Внимавайте, видяхме ви какво представлявате! И какво по-нататък? 

– Пламен, в случая “Какво по-нататък” е наистина важен въпрос….. 

– Ами, по нататък, Фили, ще чакаме следващия доклад през първата половина на следващата година. Впрочем още през есента ще има може би малко повече яснота по отношение на критики, за които досега не споменахме нищо. Те са свързани, най-общо казано, с възможностите на България да усвоява пари от следприсъединителните еврофондове и от констатациите на евроекспертите през есента ще стане ясно дали тези фондове няма да бъдат намалени – например с 25 процента.

А по отношение на реформите в съдебната и правоохранителната система, по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, подобни доклади – технологично погледнато – може да има до 2010 година, когато, според договора за присъединяване, изтича последният възможен срок за последния възможен мониторинг на напредъка. След това страната вече ще е “чиста”. Или реформирана. Или поне ще е постигнала “необратим напредък”. Нещо, за което мнозина българи вероятно не биха се обзаложили. Поне не и отсега, докато виждат как около тях с отлитащите думи се борави, сякаш са оставащи дела.  
    

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: