Изявлението на Първанов: КАК ОПЕРАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ОПЕРЕТА

февруари 1, 2008 at 5:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

01.02.2008 

/Фили/ Промени в избирателната система, които да стимулират участието на повече хора в изборния процес, промени по отношение възможностите за регистрация, дейността и финансирането на политическите партии, както и промени в съществуващия закон за референдумите, насочени към увеличаване на президентските правомощия – това са трите основни и най-коментирани пункта от телевизионната изява в неделя на българския президент Георги Първанов, обявена като отчет за последната президентска година.

В режисиран спектакъл по Българската национална телевизия, който продължи 3 часа и 23 минути, Първанов настоя за засилване на мажоритарния елемент в избирателната система, за увеличаване на държавното финансиране на политическите партии и ограничаване на финансирането им от юридически и физически лица, както и за възможността президентът не само да има инициативата за провеждане на национални референдуми, но и резултатите от тях да бъдат задължителни.

В изявата си той коментира и редица текущи политически въпроси, като даде да се разбере например, че не вижда възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори в страната, че опитите за повторно отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” ще продължат, че България няма да е сред първите държави, които официално биха се съгласили с очакваното провъзгласяване на независим статут на Косово.

Георги Първанов представи в изключително благоприятна светлина постигнатите договорености по време на посещението на руския президент Владимир Путин в София и заяви, че енергийните проекти, развивани съвместно с Русия, са всъщност европейски енергийни проекти.

Той отхвърли обвиненията към самия себе си, че работи в посока “путинизация” на ситуацията в страната, като иронично обвини опозицията, че излишно раздухва тази тема.

Като цяло изявленията на президента Георги Първанов бяха посрещнати доста нееднозначно в България, при това не само от опозиционните партии, но и от политическите партньори на сегашното управление – НДСВ и ДПС, а някои от вижданията му срещнаха критики или поне мълчаливо подминаване от хора на силни позиции в собствената му партия – БСП.

При всички случаи обаче амбицията на президента Първанов за реализация на  неговите основни тези е видима и е много вероятно това негово изявление да постави началото на поредица обществени и парламентарни дебати, които, поне в някои посоки, да доведат до съществени промени в българската политическа система през следващите няколко години.  

– Пламен, какви са основните несъгласия, които българският президент среща по отношение на своите виждания? 

– Отговорът на този въпрос е малко особен, Фили, защото съгласията и несъгласията, поне по някои от основните пунктове, са доста сложно преплетени.

Например по отношение на принципната теза, че са необходими промени в избирателната система, които да стимулират гражданската активност, Георги Първанов среща широк кръг от поддръжници – включително сред опозиционните партии и сред независими наблюдатели. Нещо повече, лидерът на СДС Пламен Юруков, който от месеци се опитва да наложи този въпрос като тема за политически дебат, заяви след среща с Първанов в понеделник, че президентът най-после е узрял до идеите на опозицията. Друг е въпросът, че несъгласията започват, когато се мине от общото към частното т.е. когато се коментират начините, по които президентът вижда това да се случи.

Например лансираните от него механизми за засилване на мажоритарния елемент в сегашната пропорционална избирателна система срещат две главни възражения. Едното е, че по този начин ще се засили възможността за купуване на гласове и ще се отвори широко вратата за влизане в политиката на хора с чисто икономически интереси, при това, като правило – не особено чисти. Силна вълна от подобни примери се надигна на последните местни избори в България и тя срещна доста силно негативна обществена реакция.

Второто възражение е свързано с неяснотите, които мажоритарният избор предизвиква по отношение на парламентарния живот след това – какъв би бил статутът и тежестта на мажоритарно избраните кандидати, ще се ориентират ли те към определени парламентарни групи и няма ли техните гласове да станат предмет не просто на политически пазарлъци, но и на чисто търгашество.

“Едва ли има политическа сила, която да приеме еднозначно идеите на президента, но хубавото е, че се отваря дебат и ние оценяваме тези идеи” – каза по този повод заместник-председателят на Движението за права и свободи Лютви Местан, след като Централното оперативно бюро на ДПС проведе специално заседание за обсъждане на лансираните от Първанов виждания за промени в избирателната система.

В случая цитирам изявлението точно на Лютви Местан, защото то не само е представително за начина, по който изобщо се посрещат президентските идеи, но и показва колебанията, които съществуват дори сред потенциалните съюзници на Първанов. 

– Съществуват ли такива колебания и по отношение на идеята президентът да има възможност сам да инициира провеждането на национални референдуми и резултатите от тях да имат задължителен характер?  

– Да. И при това ми се струва дори, че са по-силни.

“Ако това стане, то ролята на Парламента каква ще бъде?” – директно попита по този повод депутатът от НДСВ Станимир Илчев. Илчев обяви също, че депутати от НДСВ заедно с шефа на правната комисия Янаки Стоилов от БСП разработват нов закон за референдумите, но в него няма място за такива идеи.

Георги Първанов и НДСВ се разминават силно и относно възможността за въвеждане на задължително гласуване – проект, по който жълтата партия продължава да работи, но който беше еднозначно – и, трябва да се признае, с право – разкритикуван в телевизионната президентска проява.

Така или иначе обаче, вижда се, че голяма част от българския политически елит има в една или друга степен готовност да обсъжда темите, поставени от Георги Първанов. С едно изключение.

Заместник-председателят на опозиционната партия Демократи за силна България Веселин Методиев каза, че изобщо не е работа на президента да коментира въпроси като например каква да бъде избирателната система, а също – че ако има дисбаланси, свързани с президентските правомощия, те идват от лошо направената Конституция. Според Методиев в Конституцията е заложено противоречие между чисто представителните функции на президентската институция и прякото гласуване, с което се осъществява изборът на държавен глава. Това противоречие може да се разреши, смятат в ДСБ, като се премине към непряк избор на президент.  

– Дали от ДСБ щяха да кажат същото ако техен президент беше на власт? 

– Не знам, Фили, но такова противоречие действително съществува и през годините на прехода всъщност донесе много изненади, повечето неприятни, в цялостния политически живот на страната. На мен лично възможността то да бъде балансирано веднъж завинаги без оглед на моментната конюнктура ми се вижда добра идея. И смятам също, че в една парламентарна република балансът е добре да бъде постигнат по-скоро с намаляване стойността на президентския пост чрез въвеждане на непряк избор, а не чрез увеличаване на президентските правомощия, за да съответстват на политическата тежест, създавана от прекия вот.

Проблемът, както стана ясно и от твоя въпрос, е, че нито една политическа сила не говори по този начин когато е на власт, а само когато е в опозиция. 

– Проблемът в случая вероятно идва също от факта, че ДСБ се възприема в обществото като някакъв краен “критик по принцип” на Георги Първанов, особено след случилото се около посещението на руския президент Владимир Путин в България….. 

– Дебатът за това дали позицията на ДСБ се възприема така в действителност или този образ е медийно наложен е доста дълъг, но не е сега времето да го водим.

Действително, партията на бившия премиер Иван Костов беше – и е – сред основните противници както на самото посещение на Путин, така и на подписаните по време на това посещение договорености, които привързаха България цялостно и дългосрочно към руската енергийна система.

От ДСБ определиха случилото се като противоречащо на българските интереси и като част от полуприкритата антиевропейска политика, водена от Георги Първанов. Те все по-твърдо говорят за опит от страна на българския президент да “путинизира” България и се базират за това на все повечето съществуващи прилики в политическото поведение, а ако щеш – и в личния стил, между Първанов и Путин.

От своя страна Първанов в неделния си годишен отчет отговори на обвинението, като каза, че такъв процес съществува само в главите на опозицията.

Явно обаче той не е съвсем прав, защото опозицията намери потвърждание за своите обвинения вътре в самата партия БСП.

В понеделник депутатът от левицата Татяна Дончева каза в интервю, че “проблемът с “путинизацията” на българската политическа система реално съществува, а евентуалното даване на повече провомощия на държавния глава може да е “смъртоносно” за страната”. Като важна част от този процес Дончева изложи някои от механизмите за обработка на средствата за информация в България в полза на президента и каза, че “медиите са изпаднали в положението на прислуга”.

Това мнение намери потвърждение и от трета, непартийна, страна с публикувания вчера анализ на медийния експерт Георги Лозанов. В текста Лозанов разглежда отношенията Първанов-Путин като опит за изместване на новата геополитическа ориентация на България, допълнен и от персонален стремеж за подражание.“Първанов, подобно на руснака, сякаш се вижда силната фигура, на която всички с мазохистична радост се подчиняват, докато медиите и осигуряват пълен комфорт – пише Георги Лозанов и продължава: “Само че това вече е в плана на гротеската, тъй като Путин опасно се заиграва с неизлечимите имперски претенции и нагласи в Русия, докато за щастие единственото, с което Първанов може да се заиграе, е собственият му образ в огледалото”.

Към подобно мнение, Фили, струва ми се, няма много какво да се добави. Освен припомнянето, че в съвременния свят е твърде лесно една политическа опера да се превърне в политическа оперета. На което, изглежда, ставаме и свидетели от неделя насам.     

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: