След Путин: ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ ИЗГЛЕЖДА ВСЕ ПО-МАЛЪК

януари 25, 2008 at 6:00 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

25.01.2007 

/Фили/ През седмицата след посещението на руския президент Владимир Путин в София темата “енергетика” вместо да заглъхне, изглежда става все по-актуална за българската общественост.

Този интерес безспорно е свързан с подписаните по време на самото посещение договорености, които до голяма степен ще определят бъдещето на България – и то не само в енергийната сфера – за поне тридесет години напред. Интересът обаче се определя също и от липсата на по-подробна информация за параметрите на договорите, както и от неясната засега реакция на Европейския съюз по темата.

Веднага след посещението на Путин редица западни медии и вътрешни наблюдатели определиха случилото се в София, особено подписването на договора за изграждане на газопровода “Южен поток”, като PR-акция, от която Владимир Путин директно е извлякъл максималните изгоди, а управляващите в България тепърва ще трябва да се преборят, за да превърнат негативите в позитиви. И доказателствата, че това е така, се появиха почти веднага.

Като скачен съд, руският успех в България предопредели и руски успех в Сърбия. Страната се намира в период между двата тура на президентските избори и в създаденото междуцарствие премиерът Воислав Кощуница, който отдавна лобира за руските интереси, побърза да обяви и сръбското обвързване с руския петролен монопол и с бъдещата руска газопреносна мрежа.

В същото време в България управляващите вече цяла седмица отлагат публичното представяне на повече информация за същината на постигнатите в София договорености, което вече започна да предизвиква и по-сериозни обществени протести. За сметка на това те обявяват за пореден път кампания в полза на повторното отваряне на затворените по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Инициативата тръгна от президента Георги Първанов и въпреки че говорителят на Андрис Пиебалгс, европейския комисар по енергетиката, веднага излезе с позиция, че това е невъзможно да се случи, кампанията продължава с изяви както на президента, така и на министър-председателят Сергей Станишев, на столичният кмет Бойко Борисов и други значими фигури.  

– Пламен, според теб наистина ли може да се търси пряка връзка между подписаните в София договорености при посещението на Владимир Путин, които на практика затвърдиха на сто процента българската зависимост от руския енергиен монопол, и повторното отваряне на блоковете в Козлодуй, което по принцип е въпрос между България и Европейския съюз?  

– За да не бъда голословен, Фили, ще започна с цитат, макар това да е против правилата на приличието в журналистиката:

“Посещението на президента Путин и договорите, които бяха подписани, са обяснението за тази внезапна нова активност по дебата за АЕЦ “Козлодуй”. Според мен основната цел на това е да не се говори за подписания договор за “Белене” и за откритите проблеми около “Белене” – край на цитата, който е от изявление, направено в понеделник от Антоанета Приматарова, бивш главен преговарящ на България с Европейския съюз.

В случая Приматарова говори само за пряката връзка между темата “Козлодуй” и темата “Белене”, но аз мисля, че нещата отиват далеч отвъд това. Според мен с провокирането на кампания за отваряне на закритите блокове в “Козлодуй” управляващите пускат истинска димна завеса, което на военен език означава водене на ариегарден бой с възможности за контраатака. Какво имам предвид?

Руската PR акция в София наистина постигна набелязаните цели, но все пак беше отчетена именно като PR акция, тоест – местата на нейното съшиване с бели конци не останаха незабелязани.

Официално бе съобщено например, че руснаците и българите цяла нощ са водили тежки преговори, за да постигнат договореност дали руският дял от собствеността върху преносната мрежа на газопровода “Южен поток” да бъде цели 51 или само 50 процента. В края на краищата стана ясно, че всъщност президентът Путин е съобщил на президента Първанов руското съгласие за равни дялове още в момента на пристигането си от летището на концерта в НДК.

Една реплика, изтървана от Путин по време на заключителната пресконференция също навежда на мисълта за фарс. Той каза, че в бюджета на Русия има предвидени едни пари, 3.8 милиарда – долара или евро, не помня точно – които България може да ползва като кредит за изграждането на “Южен поток”. Журналисти веднага се запитаха как така тези средства са заложени в руския държавен бюджет. Нали бюджетът е приет още през миналата година, когато преговорите за газопровода, според управляващите в България, са били толкова трудни, че дори подписването на договора по време на визита на Путин изглеждаше несигурно.

На този фон обаче още по-голям гаф направи българският президент Георги Първанов със своята станала вече прочута образна реплика, че с подписването на енергийните договорености в София България е постигнала истински “голям шлем”. “Голям шлем” в бриджа означава заедно с пратньора ти да спечелите срещу противника всички 13 възможни ръце. Пита се в задачата – ако Русия е очевидният партньор на България при постигането на голям шлем, то кой е противникът? И единственият възможен отговор за съжаление гласи – Европейският съюз, който напоследък се опитва да изгражда единна стратегия за намаляване на общата зависимост от руските енергийни доставки.

Но ако от гледна точка на Русия е разбираемо, че има Европейския съюз за противник, то от гледна точка на България това би трябвало да е скандално. Но някак си не е. Дори нещо повече – управляващите се опитват да го използват за печелене на точки в своя полза както във вътрешен, така и в международен план.

И всъщност ето къде е връзката с подновената кампания за откриване на блоковете в Козлодуй. Просто по този начин темата за дебат от една страна се измества от истинския си предмет и се вкарва в ново русло, от което европейската бюрокрация трудно ще се измъкне. От друга страна вътре в България това добре отговаря на съществуващите популистки нагласи, базирани на неосведоменост и склонност към първични реакции. Така че аз дори очаквам кампанията за блоковете в Козлодуй да се развие доста по-активно и да доведе до увеличаване на антиевропейските настроения в страната. И ако това се случи, то би означавало, че кампанията е директно замислена и реализирана като антиевропейска.  

– Кампанията този път бе подета от президента Георги Първанов, но от няколко години насам тя всъщност се подхваща периодично от различни хора или политически сили….. 

– Да, съществуващото преди това противопоставяне срещу закриването на реакторите, което е политическо решение на Европейския съюз и важен елемент като стъпка за реалното присъединяване на България, постепенно през последната година се трансформира в идея за повторното отваряне на двата блока в ядрената централа. Преди известно време управляващите в България опитаха да повдигнат въпроса на европейско ниво с мотива, че без блоковете се затруднява енергоснабдяването на редица балкански страни. Те дори свикаха специална балканска конференция по този повод. На нея обаче не получиха подкрепа точно от страните с реално право на глас – европейските членове Румъния и Гърция.

Напоследък подновяването на кампанията се съпровожда с развиване в медиите на възможни катастрофични сценарии, които засягат самата вътрешната българска енергийна система, сценарии, които сякаш целят да подготвят обществото за превръщането на страната в истинска мигаща дискотека, както беше през осемдесетте години по време на живковия режим. Това се прави с идеята България да се позове на член 36 от договора с Евросъюза, който предвижда възможности за промени при наличието на “извънредна ситуация”. Директно казано – управляващите се надяват, че ако в България се стигне до режим на тока, това може да бъде отчетено като “извънредна ситуация” и така повторното отваряне на реакторите може да бъде разрешено от евросъюза за определен срок и при определени условия.  

– А може ли това да стане в действителност? 

– Доколкото разбирам поне от изказванията на необвързаните с правителството експерти, Фили – не, защото въпросният член 36 наистина се отнася до “извънредна ситуация”, но ситуация, свързана с евентуална невъзможност да се реализират някои от четирите основни пазарни свободи – за движението на стоки, капитали, услуги и хора. В случая не става дума за такова нещо, така че повторното отваряне с какъвто и да било мотив ми изглежда невъзможно.

В същото време обаче, колкото и парадоксално да прозвучи – и това устройва управляващите в България, които залагат двоен капан. Ако се стигне, макар и за малко, до действителен режим на тока в страната, Европейският съюз ще бъде компрометиран в очите на много хора, каквото и да предприеме. Ако не разреши отварянето на блоковете – ще бъде директно или индиректно обвиняван за положението. Ако разреши повторното им отваряне – един вид ще признае вината си. И пак ще бъде обвиняван.  

– Може ли да се разглежда тази тема и като част от стратегическите позиции, които политиците в България започват да е заемат преди предстоящите през 2009-та година важни парламентарни избори? 

– Със сигурност, Фили, макар мнозина да смятат, че за това все още е твърде рано. Всъщност до изборите остава по-малко от година и половина, така че от гледна точка на политическата наука сега е точното време за стратегически намествания.

За управляващите в България, а най-вече за лявата БСП, изглежда твърде изгодно да заеме позата “защитник на националните интереси” с цената на известно видимо противопоставяне на Европа. Това е лесно, защото Европа надали ще реагира чак толкова силно и категорично, колкото реагираше навремето Съветският съюз например, когато България беше част от съветския блок. В същото време противопоставянето може да донесе допълнителни дивиденти сред маргиналните слоеве, които обичат показния патриотизъм, както и сред чисто левия електорат, който БСП напоследък полека  губи заради особеностите на своята политика. 

А доказателство, че позицията е стратегически печеливша, може да се види дори в желанието на столичния кмет Бойко Борисов, който неизменно демонстрира остър политически нюх, също да се впише отблизо в кампанията за отваряне на блоковете в Козлодуй. Нещо повече, преди броени дни той дори заведе на крака при президента Георги Първанов своя гост, французинът Жозеф Дол, който е заместник-председател на Европейската народна партия, среща, след която Дол обеща подкрепа на ЕНП за повторното отварянето на блоковете. Това е позиция, която той надали ще може да защити пред самата Европейска народна партия, освен ако не я обоснове достатъчно силно с възможни политически изгоди в България – например спечелването на изборите от ГЕРБ и създаването на правителство, оглавено от Бойко Борисов.

Но това само би доказало тезата на европейските консерватори, че традиционната европейската десница в този си вид напоследък се ориентира твърде популистки и е готова да загърби принципните политически позиции за сметка на конюнктурни интереси.

А че в България политическият бридж се играе чисто популистки, е, на това отдавна вече  никой не обръща особено внимание – нито в Европа, нито тук.    

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: