Избори за евродепутати: КАК ЕХОТО НЕ ЗАГЛЪХВА

януари 21, 2008 at 8:30 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

08.06.2007 

/Фили/ Проведените преди двадесетина дни в България избори за депутати в Европейския парламент не успяха да мобилизират обществена енергия по време на самото гласуване, но доведоха до сериозни, дори малко неочаквано сериозни, трансформации във вътрешния живот на редица партии, както и до промени в правителството, които се очаква да продължат през следващите седмици. При това се оказа, че от тези трансформации са засегнати не само партиите, които получиха по-лош от очаквания резултат, като Българската социалистическа партия, но и тези, за които резултатът беше предварително ясен – като НДСВ например.

Процесът започна с оставки на ръководствата на двете основни десни партии – Демократи за силна България и Съюза на демократичните сили, които не успяха да спечелят нито едно депутатско място. Оставките дойдоха още в първите дни след изборите и дадоха повод на коментаторите, които досега определяха десницата като нещо малко и незначително, да заговорят за нея като за нещо вече на практика несъществуващо. При това и с абсолютно непредвидимо бъдеще.

Най-голямата управляваща партия – БСП, също бе чувствително разтресена. Колективна оставка подаде основният ръководен орган на социалистите – Изпълнителното бюро. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който преди изборите се оказа замесен в сериозен скандал с подозрения за корупция, също подаде или беше принуден да подаде оставка, а лидерът Сергей Станишев обяви предсрочно свикване на поредния партиен конгрес още на 16 юни. С този ход Станишев, който обикновено е обвиняван за малодушие и несамостоятелност в действията си, всъщност за първи път демонстрира истинска решителност за водене на политическа битка и на практика си осигури силни позиции срещу всички известни дисидентски групи в социалистическата партия. Кризата пък в Националното движение Симеон Втори, другата партия от управляващата тройна коалиция, се оказа още по-сериозна, след като на проведения преди дни конгрес личностни противоречия, свързани със загуба на властови позиции, доведоха до вътрешен конфликт, за който все още не е известно как ще се развие и докъде може да доведе.

Така съвсем оправдано изглежда усещането, че гърмът от изборите за евродепутати в България се оказа по-слаб от звука на ехото, което продължава да заглъхва. 

– Пламен, колко време според теб ще се чува звукът на това ехо в българския политически живот? 

– Ако погледнем от позициите на различните партии, Фили, изглежда за всяка от тях времето на отшумяване ще бъде различно.

На десницата например и предстои буквално да се съгради и структурира наново, което обикновено е процес, отнемащ години време. Ако обаче изобщо се тръгне по този път в момента. Защото има индикации, че подаването на оставки, поне в партия Демократи за силна България, е до голяма степен формален акт и основната част от лидерите, начело с Иван Костов, най-вероятно планират да бъдат преизбрани на постовете си по време на предвидената чак за есента национална конференция. В СДС лидерът Петър Стоянов сякаш не на шега хвърли оставката си, но там пък са толкова силни вътрешните противоречия между групировки, разкъсвани от политико-икономически интереси, че в момента под въпрос изглежда не толкова политическото бъдеще на партията, колкото нейното чисто физическо оцеляване. 

– Това ми прилича на онази история за песимиста, който казал, че по-лошо от това не може да стане, а оптимистът го контрирал – може, може. Обречено ли е дясното да изчезне в България? 

– Много хора и сили както вътре, така и извън страната биха искали това да се случи. Но тъй като никоя политическа система не може да стои само на един крак, то все пак десницата е необходим елемент от политическия живот. Затова смятам, че в момента сме свидетели как за пореден път се прави опит истинската дясна политика, дясното мислене в България, да не намерят себе си, да бъдат подменени, да бъдат изкривени. Това става като се използва вакуумното състояние до което самите десни партии се докараха, за да се представи формацията ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов като автентична дясна партия.

Съзнателно или не, процесът среща подкрепа от страна на Европейската народна партия – най-голямата парламентарна фракция в Европейския парламент. От една страна е разбираемо, че представителите на европейската десница се чувстват отегчени, а може би и омерзени, след като толкова години полагаха усилия да подкрепят българската десница, а през същите тези години вместо да укрепне и да се развие, тя се занимаваше с индивидуални или групови конфликти и напълно заряза интересите на електората си, както и мисълта за цялостната си роля в българския политически живот изобщо. Затова нищо чудно, че Европейската народна партия набързо припозна в заявката на Бойко Борисов, че представлява българската десница, някаква алтернатива. При това партия ГЕРБ получи и най-много гласове в изборите за евродепутати.

От друга страна е чудно как точно европейската десница, която би трябвало да може да различава зърното от плявата, не вижда чисто популисткия характер на ГЕРБ, нейната пълна непредвидимост както от гледна точка на политическите послания, така и от гледна точка на политическите ангажименти и зависимости.Така или иначе, оцеляването на българската десница в момента е наистина един от най-сериозните въпроси, които мисля че дълго време ще бъдат във фокуса на общественото внимание. 

– Оцеляването на партия НДСВ през последните дни също изглежда е под въпрос….. 

– Да. Поне така изглежда. На проведения през уикенда конгрес, освен че промени името си от Национално Движение Симеон Втори на Национално движение за стабилност и възход, партията предприе сериозни стъпки и към вътрешното си взривяване. Първоначално появилият се повод за противоречие – въпросът дали не е време НДСВ да напусне управляващата коалиция, бързо бе заменен с конфликти на личностна основа и взаимни обвинения в манипулации между основни фигури в партията. Може и да не съм прав, но на мен ми се струва, че между двете неща има пряка връзка. Както е доказал с вече шестгодишното си присъствие в българския политически живот, лидерът Симеон Сакскобургготски се чувства по-добре при потушаване на лични конфликти, отколкото на принципни политически противоречия. Темата за напускане на управляващата тройна коалиция възникна още в началото на конгреса и получи видимо одобрение както от залата, така и от голяма част от значимите политически фигури в ръководството и депутатската група на НДСВ – нещо, което очевидно не беше по вкуса на Симеон. Затова на втория ден той предприе изненадващия ход да замени част от хората в най-близкото си обкръжение с други и така се стигна до лични нападки, които изместиха напълно въпроса за напускането на коалицията.  

– Все пак и тези личностни конфликти изглеждат достатъчно силни и представляват заплаха за целостта на НДСВ…..  

– Всъщност, може би да, а може би – не. Може би само така изглежда. Хората в НДСВ притежават  особено свойство, която беше добре илюстрирано от един епизод, разиграл се по време на конгресния скандал. Заместник-председателят на партията Милен Велчев, който беше обвинен от министър Даниел Вълчев, че е манипулирал резултатите от конгреса, заяви: “Нека Даниел Вълчев ми каже в лицето, че съм манипулатор”. На което Даниел Вълчев отговори: “Ще му го кажа, стига да намеря къде му е лицето.”

Всъщност хората без лица в НДСВ са твърде много. Това е известно още от самото създаване на партията и се доказа от поредица събития както по време на нейното самостоятелно управление, така и при сегашното и участие в тройната коалиция. Така че ако има нещо, което може да спаси партията от разпадане, то е именно безличието, готовността да се угажда всякак на мнението на лидера. Дали в оцеляването на такъв тип партия изобщо има някаква полза от гледна точка на  българската политическа действителност като цяло, това е съвсем друг въпрос.  

– През годините се е случвало някои да поставят подобен въпрос и по отношение на Българската социалистическа партия….. 

– Да, в него също има смисъл. Впрочем на последният пленум самият лидер на партията Сергей Станишев, който е и министър председател, постави такъв въпрос. Той описа БСП като конгломерат от групировки с разнопосочни интереси – било политически, било корпоративни, било смесени – които дори в предизборен период не постигат необходимото единство и риторично, но доста ехидно попита кому е необходима такава партия.

Станишев очевидно е доста загрижен най-вече за резултата от предстоящите през есента местни избори и възможността в хода на кампанията тази разнопосочност да се реализира в още по-голяма степен. Тогава то би дало повод на досегашните му вътрешни критици да го свалят от власт. Или поне да го направят още по-податлив на манипулация. Само че Сергей Станишев, както изглежда, успя да хване последния влак, като в един от най-важните моменти на своята кариера прояви решителност. Той се отърва от създаващия му вече много проблеми министър Румен Овчаров, като с това си действие затвори устата на лявото крило в БСП, което твърдо настояваше за оставката на Овчаров. В същото време бе насрочен конгрес, времето за подготовка на който е толкова малко, че единственото нещо, което може да се случи при провеждането му, е лидерът да получи пълна подкрепа. Така че всъщност може да се окаже, че БСП ще бъде единствената партия, която ще успее не само да преодолее сравнително безболезнено недобрите резултати от отминалите избори, но и да извлече политически дивиденти от това.

В същото време често се поставя от наблюдатели въпросът дали отношенията в управляващата тройна коалиция, особено след направените вече обещания за още правителствени промени, ще останат на ниво, което да позволи оцеляването на управлението. Поне в този момент аз лично смятам, че евентуалните кризи, възникнали при смяната на още министри, ще донесат по-малко негативи, отколкото позитиви ще донесе общия оздравителен ефект, макар и временен, от подобно действие. Така че според мен по-вероятното развитие остава именно оцеляването на коалицията и завършването на нейния пълен четиригодишен мандат.

Дали това е добре за страната като цяло е друг въпрос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: