БЛАТО С КРОКОДИЛИ, КОИТО СЕ БИЯТ

декември 19, 2007 at 8:31 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

11.05.2007 

/Фили/ Вече две седмици хората в България са зрители и слушатели на безпрецедентен скандал, в който се оказаха замесени ключови фигури от управлението на страната и за който дори министър-председателят Сергей Станишев призна тази сряда, че е реална заплаха за евентуална дестабилизация на властта.

Ситуацията започна да се развива в края на април след изявления пред медиите на Ангел Александров, шеф на Националната следствена служба и смятан за близък на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Той изнесе ограничени, но все пак достатъчно конкретни данни за изтичане на информация по едно от най-големите напоследък дела за икономически престъпления в страната и за намесени в това изтичане хора както от правораздавателната система, така и от високите етажи на властта, включително заместник-министър на икономиката. Нещо повече – Александров добави, че заради тези си разкрития е заплашван лично, включително с физическа разправа, от човек – цитирам – “който се смята за собственик на държавата”. Само ден или два по-късно обаче той каза и името на човека. Както мнозина вече подозираха, това се оказа Румен Овчаров, вицепремиер и министър на икономиката и енергетиката, както и заместник-председател на управляващата Българска социалистическа партия.  

Оттам нататък събитията се развиха главоломно, като най-важните конкретни действия бяха започване на разследване по случая от страна на прокуратурата, която дори поиска Европейският съюз да изпрати свой наблюдател, за да се гарантира пълната прозрачност по случая, временно отстраняване на главните действащи лица – Александров и Овчаров, от заеманите постове, както и директно уволнение на “по-дребните риби” като двама следователи и двама заместник-министри – съответно от БСП и ДПС.

Тези две партии, които иначе са коалиционни партньори в управлението, очевидно са в момент, когато се осъществява сблъсък на икономическите им интереси – горе-долу такива са основните коментари в България, свързани със събитията, във връзка с които също част от дясната опозиция в Парламента започна да подготвя искане за вот на недоверие към кабинета.

Междувременно обаче, преди да излезе в отпуск докато трае прокурорската проверка, както беше обявено, министър Румен Овчаров посети Русия в състава на правителствена делегация и придружи премиера Сергей Станишев на срещата му с руския президент Владимир Путин. Това даде повод за много мнения, че неговата съдба, с която до голяма степен се свързва и съдбата на сегашното правителство, на практика ще бъде решена в Москва, а не в София. 

– Пламен, има ли наистина по-голяма яснота за евентуалното бъдещо развитие на скандала, за съдбата на замесените в него политически фигури и за развитието на междупартийните отношения в управляващата коалиция след завръщането на българската делегация от Москва? 

– Ще започна отзад напред, Фили, като по този начин ще вървя от по-ясните, към по-неясните теми от въпроса ти.

На първо място искам да цитирам направеното изявление от премиера Сергей Станишев в сряда, след завръщането от Русия. Като каза, че от една страна предстоящите евроизбори са шанс България да се стабилизира, той допълни: “Другата перспектива е страната ни да се разклати и дестабилизира. Това е съвсем реално, струва ми се, отчитайки последните развития.

Този пасаж от изказването на Станишев може да се приеме и като своеобразно предупреждение към коалиционните партньори, и като своеобразен призив за помощ от тяхна страна в името на стабилността на управлението. По всичко личи обаче, че коалиционните партньори от Националното движение Симеон Втори и от Движението за права и свободи са до голяма степен решени да оставят социалистите, както се казва, да се пържат в собствен сос. Лидерите и на двете партии – Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, вече направиха изявления, в които казаха, че заради твърде интензивната си програма, свързана с предизборната кампания за евродепутати, не могат сега да вземат участие в така желания от Станишев политически съвет на коалицията. Според тях това може да стане едва след изборите, което на политически език в България означава – заемане на позиция за пазарлък. А този вид пазарлъци не винаги са с чисто политически измерения.

По другата тема – съдбата на главните фигури, замесени в скандала, засега яснота няма и няма да има поне докато не завърши прокурорската проверка. Или докато не изтече предварителна информация от нея. Разбира се, повечето въпросителни се свързват със съдбата на Румен Овчаров заради ключовите позици, които той заема и в правителството, и в собствената си партия, където има силно влияние. Нещо повече обаче – Овчаров е смятан и за човека, който е основен проводник на руските икономически интереси в България, а те, както е известно, са най-големи именно в неговия главен ресор – енергетиката. Според колеги-журналисти, отразяващи пряко посещението в Москва, за което вече стана дума, на отиване Румен Овчаров е изглеждал доста по-загрижен и дистанциран, отколкото на връщане, след проведените там срещи. Какво практически означава това обаче не е сигурно, защото няма как в момента да се разбере дали той е получил реална подкрепа от руснаците или само е бил успокоен, за да не направи по-големи бели в периода преди да се определи негов заместник. Аз лично смятам обаче, че Румен Овчаров като министър на практика направи всички възможни отстъпки пред руските икономически интереси в България и оттук нататък няма какво съществено да  предложи на руснаците т.е. до голяма степен ми изглежда като фигура, която предстои да бъде “похарчена”, както се казва в определени среди. Това, разбира се, може и да не стане веднага, а след известно време.

И тук стигаме до третата тема – посоките на бъдещото развитие на скандала. Такава цялостна прогноза едва ли е възможна в момента, но е ясно, че той ще има отражение не само върху резултатите от предстоящите на 20 май избори за евродепутати, а вероятно и върху изборите за местна власт през есента. Не може да не се отрази върху цялостното състояние на Българската социалистическа партия, вътре в която очевидно има силен сблъсък на икономически интереси. Ще засегне пряко и отношенията в управляващата тройна коалиция. Скандалът отваря също шансове пред опозицията – при адекватни действия от нейна страна – да извлече сериозни политически дивиденти. Правя уговорката за адекватните действия, защото до момента май такива не се забелязват особено. Включително искането за вот на недоверие може да се окаже с обратен ефект.

И най-важното обаче – скандалът е възможност пред цялото българско общество, пред политическите партии и пред институциите в страната, да се опитат наистина да извършат реформите, свързани с теми като високото ниво на корупция, сливането на властта с икономическата престъпност, действията на съдебната система и правоохранителните органи. Това са реформи, които трябва да се извършат не само защото за тях настоява Европейският съюз и защото той може да наложи предпазни клаузи на страната, те трябва да се извършат, защото са необходими за развитието на България. 

– Има ли изгледи според теб това наистина да се случи? 

– Има призиви за това. В различни медии се появиха коментари, които сочат, че ако сега бъде изпуснат шанса за тази промяна, то той пак ще изчезне за дълго време.

Наистина, политолози, близки до левицата, усилено коментират напоследък, че премиерът Сергей Станишев има политическата воля за извършване на такива промени и сочат като доказателство за това точно неговата реакция по кризата с текущия голям скандал. По-специално факта, че той поиска от Румен Овчаров да излезе в отпуска по време на прокурорската проверка, както и решението да бъдат поканени експерти от Евросъюза за наблюдение на хода на проверката. Това са две неща, които наистина в България не са се случвали при нито една от досега развивалите се скандални ситуации. От опозицията смятат обаче, че това са ходове “за замазване на очите” и че всъщност те само приличат на нещо като нов подход, а в действителност целят да тушират временно напрежението и да разтеглят решението на кризата във времето, за да заглъхне тя без особено сериозни последствия. Времето ще покаже коя от двете версии е вярна.

А засега ситуацията в страната наистина продължава да прилича на “блато с крокодили, които се бият помежду си”, както, без да си поплюва, я описа Джефри Ван Орден, един британски консерватор, който се оказа на посещение в България точно в разгара на скандала. 

– Това все пак вероятно е чисто лично мнение, а не някаква официална позиция на Европейския съюз, нали…..? 

– При всички случаи. Макар че Европейският съюз най-вероятно вижда същата картинка, той, поне официално, не формулира нещата по същия начин. Засега позицията на съюза е, че България трябва да се оправя сама със своите вътрешни проблеми. Въпреки че бяха приветствани стъпките на министър-председателя към създаване на атмосфера на откритост и публичност по отношение на кризата, доста колебливо се подхожда по въпроса за изпращане на експерти, които да наблюдават хода на прокурорската проверка. Най-вероятно такива ще пристигнат, но със специалната уговорка, че те наистина само ще наблюдават, без да се намесват. Друг е въпроса доколко от такъв вид ненамеса може да донесе действителна полза в страна като България, където деликатността често се възприема като признак на слабост, а спазването на правилата – като проява на лицемерие.     

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: