КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ БАТАШКОТО КЛАНЕ?

декември 17, 2007 at 8:21 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

04.05.2007 

/Фили/ Какво е общото между една картина, един исторически мит и едно научно изследване? Общото е, че, поставени в определена връзка помежду си, през последните дни в България те доведоха до сериозно раздвижване на различни обществени пластове – като се започне от тъй наречените “обикновени” хора, мине се през политическите и научните среди и се стигне дори до представители на бившите специални служби.

Картината е на един полски художник – Антони Пиотровски, рисувана е в края на 19 век и се казва “Баташкото клане”. В момента е собственост на българската Национална галерия за чуждестранно изкуство.

Историческият мит е този за баташкото клане. И тъй като думата “мит” е прекалено многопластова и се използва по един начин например в литературата, по друг – в историческата наука, по трети – в политическата практика, по четвърти е вградена в масовото съзнание, то точно тази дума стана нещо като център на възникналите спорове.

Научният проект, който предизвика споровете пък, е на германеца Улф Брунбауер и българката Мартина Балева от Берлинския свободен университет. Балева и Брунбауер изследват как рисуваната от полския художник Антони Пиотровски картина „Баташкото клане“ е въздействала върху историческата памет на българското общество. Според тях Батак се превръща в мит И благодарение на картината, макар случилото се там да не отстъпва по жестокост на драмата на други населени места по време на Априлското въстание. В края на краищата обаче изследването стига и до обобщения, че героизацията на събитията, специално по отношение на случилото се в Батак, е пресилена и впоследствие се използва за насаждане на омраза към мюсюлманите.

Вместо да се разисква или оспорва на чисто научно ниво обаче, въпросната теза доведе буквално до избухване на вулкан от негативни реакции, стигащи включително до заплахи за разправа с авторите, а също с искане да бъде отнето българското гражданство на Мартина Балева. Тези реакции напомниха за най-лошите патриотарски страсти от времето на тъй наречения Възродителен процес в България и показаха също, че някои митове продължават да са все още твърде силни в българското общество, а това означава – и лесни за политическа експлоатация. 

– Пламен, как стана така, че едно научно изследване се оказа в центъра на водовъртеж от страсти, в който се включиха заедно и редовия гражданин на Батак и президентът на републиката? Толкова ли са страшни изводите в проекта на Брунбауер и Балева? 

– Доколкото имам представа от самото изследване, което наистина е твърде специализирано, Фили, то се опитва да погледне от нов ъгъл на исторически събития и факти, свързани с епизода от Априлското въстание, известен като “Баташкото клане”. Авторите не отричат, както сега се опитват да внушат мнозина, че клането е факт. Като използват интердисциплинарен подход обаче те стигат до тезата, че клането е следствие не от масовото включване на батачани в Априлското въстание, а по-скоро въстанието е използвано като повод да бъдат те изклани от помаците в околните села заради съществуването на чисто местни, социални и икономически конфликти.

Авторите смятат също – и се опитват да докажат – че клането се превръща в част от българската митология, свързана с Априлското въстание, едва през 1892 година и че впоследствие поколения наред е използвано от различни политици за насаждане на етническа и религиозна омраза.

В случая за мен е не просто трудно, а напълно невъзможно да отсъдя прави ли са Брунбауер и Балева в техните заключения или не. Във всеки случай, не виждам нищо страшно, което да следва от техните изводи, дори и да са прави. Страшното, което виждам обаче, е на първо място в това, че мнозина, които също като мен не разполагат с необходимите дълбоки познания в историческата наука и нейния инструментариум, с лека ръка се произнасят по темата, като безапелационно осъждат авторите и твърдят, че проектът им е антибългарски и обслужва чужди интереси. Нещо повече, те правят това на базата на представата, която имат за Априлското въстание от учебниците по история в малките класове, учебници, които не само по комунистическите времена, а и досега са пълни с неточности, предпоставени или напълно измислени тези, както и с откровени фалшификации на историята, направени най-вече в името на патриотичното възпитание.

Още по-страшното е, че по същия начин – с обикновено заклеймяване, а не с обосновани исторически аргументи – подхождат към темата и някои водещи или поне твърде публично известни историци. Имам предвид например шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров и Шефа на Института по история към Българската академия на науките професор Георги Марков. Те и двамата се опитаха да придадат на скандала европейски измерения – Димитров като заяви, че авторите на проучването всъщност отричат холокоста, защото според него баташкото клане е български холокост, а Марков – като разви тезата, че чрез подобни изследвания едва ли не самият Европейски съюз се опитва да наложи това, от което се нуждае – “забравяне” и “размиване” на старите конфликти, с цел да не влияе отрицателно на новите реалности. Разбира се, в този случай трябва да се има предвид факта, че споменатите двама учени са колкото известни историци, толкова и нереализирани политици и вероятно това има значение, би казал някой.

Но обратният вариант също е налице. Президентът Георги Първанов, който пък е успешен политик, но нереализиран историк, също реагира така, сякаш историческото му образование се свежда само до учебника за трето отделение. Или може би така, както той смята, че мисли и желае неговия електорат, което е по-вероятния случай. 

– Всъщност искаш да кажеш, че скандалът до голяма степен е раздухан от чисто политически интереси? 

– Ами като вземем предвид, че началото му почти съвпадна с откриването на кампанията за избор на депутати в Европейския парламент и като погледнем кои политици се възползват най-пряко от спекулациите с темата, не може да не стигне човек до този извод. Още повече, както стана ясно, статия за самото проучване на Балева и Брунбауер и неговите резултати е публикувана преди повече от една година във вестник “Култура” и оттогава досега тя е предизвикала цифром и словом един, при това настина твърде специализиран отзвук. И сега изведнъж – скандал. Тъй наречените патриотично настроени среди вкупом се загрижиха за историческата истина.

Цялата история предизвика и някои изключително екстравагантни реакции.

Как иначе, без да се прескачат границите на добрия тон, би могло да се окачестви например предложението на партия Атака да бъдат приети промени в Наказателния кодекс, според които “проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство, да бъде наказвано с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от 5 до 50 хиляди лева”.

Още по-интересна информация обаче излезе откъм средите на бившите специални служби. Цвятко Цветков, бивш главен секретар на МВР, още по-бивш служител на Държавна сигурност и понастоящем член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия обяви, че между 1975 и 85-та година българската Държавна сигурност е разработвала професор Стефан Трьобст заради неговите антибългарски и промакедонски позиции. Оказа се, че Стефан Трьобст е един от рецензентите на проекта на Улф Брунбауер и Мартина Балева и по този начин очевидно продължава своята целенасочена антибългарска дейност.

Цвятко Цветков се опита да вкара случая в тезата “колко са героични бившите български специални служби и как сега са несправедливо обвинявани, а пък те ето каква патриотична дейност са вършили”, макар да не каза нищо по въпроса по какъв точно начин е ставало разработването на един германски професор.  

Например за мен, а вероятно и за цялата българска общественост, би било любопитно да разбера дали смелите български разузнавачи с риск на живота си са се ровили по прашните горни стелажи на някои немски книжарници, за да се докопат до скъпоценните трудове на професора и после нощем, с голяма лупа и българо-немски речник в ръка, са превеждали под юргана, на светлината на фенерче, открития скъпоценния текст. Или просто са  следили човека цели десет години от бирария в бирария, за да впишат в досието му, че е един морално разложен човек.

Интересно би било също да се разбере колко пари на данъкоплатците са похарчени през тези десет години на самоотвержена партиотична дейност от съответните служби и каква е реалната полза от това. Освен че – както каза Цвятко Цветков – “налице са достатъчно материали, които говорят за спекулиции на германския професор по македонския въпрос и по някои други етнически въпроси на Балканите”.  

– Пламен, а как реагира българската научна общност по този случай….. 

– Аз вече споменах имената на някои хора от научните среди, които реагираха повече като политици с очевидни интереси, отколкото като учени. Подобни реакции имаше и още сред хората, които са не просто учени, а и заемат някакви административни постове. Например председателят на БАН – академик Юхновски, забрани провеждането на предвидената за 18 май конференция, на която трябваше официално да бъде представено пред научната общност изследването на Улф Брунбауер и Мартина Балева.

В същото време обаче – за радост – намериха се и редица достойни хора от научните среди, включително историци, които, въпреки несъгласието си с някои от техните заключения по конкретната тема за баташкото клане, защитиха правото на своите колеги да работят спокойно и без намеса на политически аргументи, страсти и фактори.

„Обявяваме се срещу политическата цензура и административния натиск върху свободния научен дебат, наложени от държавните институции и академичните ръководства. Не приемаме съществуването на монопол върху историческата „истина“, най-малко на такава “истина”, която прикрива груба манипулация с политически намерения“, декларираха голяма група учени в своя петиция. Те започнаха и подписка в защита на правото на научна свобода.

Разбира се, за да е кръгът пълен, съществува и обратна подписка, макар че нейните автори не си признават да искат ограничения на научната свобода изобщо, а само в частност за конкретния българо-немски проект. А пък иначе свободомислещият професор по политически науки Драгомир Драганов по този повод призова българския народ да не купува никакви уреди от немската марка Бош, защото…..въпросния спорен проект се финансира от немската фондация “Роберт Бош”. Един призив, който очевидно има повече връзка с шаманизма, отколкото с политическите науки – дори и тези, изучавани в България.   

Реклами

7 коментара

  1. i8i8i8i8i8i said,

    Мартина Балева дали би могла да докаже и още нещо, че не е имало и геноцид срещу арменците? Давай Мартина, фондации от типа на тази на Сорос са с теб!
    Това на снимката е „митът“ за арменското клане – Алепо, Сирия 1919 г. Хайде Мартина, докажи, че и тази снимка е фалшива, а турците са били едни мили и добри хора! Всъщност геноцидът над братята арменци започва още през 1915 г. Тази снимка вече е в края, след войната. Все пак братята арменци дадоха един милион и петстотин хиляди жертви. В България турците изклаха само около петстотин хиляди в периода 1876-1913 г.

    Арменци

    Изгнаници клети, отломка нищожна
    от винаги храбър народ мъченик,
    дечица на майка робиня тревожна
    и жертви на подвиг чутовно велик –
    далеч от родина, в край чужди събрани,
    изпити и бледни, в порутен бордей,
    те пият, а тънат сърцата им в рани,
    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

    Те пият… В пиянство щат лесно забрави
    предишни неволи и днешни беди,
    в кипящото вино щат спомен удави,
    заспа ще дух болен в разбити гърди;
    глава ще натегне, от нея тогава
    изчезна ще майчин страдалчески лик
    и няма да чуват, в пияна забрава,
    за помощ синовна всегдашния клик.

    Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
    разпръснати ей ги навсякъде веч –
    тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
    върху им издигна за всякога меч;
    оставили в кърви нещастна родина,
    оставили в пламък и бащин си кът,
    немили-недраги в далека чужбина,
    един – в механата! – открит им е път.

    Те пеят.. И дива е тяхната песен,
    че рани разяждат ранени сърца,
    че злоба ги дави в кипежа си бесен
    и сълзи изстисква на бледни лица…
    Че злъчка препълня сърца угнетени,
    че огън в главите разсъдък суши,
    че молния свети в очи накървени,
    че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

    А зимната буря им сякаш приглася,
    бучи и завива страхотно в нощта
    и вихром подема, издига, разнася
    бунтовната песен широко в света.
    И все по-зловещо небето тъмнее,
    и все по се мръщи студената нощ,
    и все по-горещо дружината пее,
    и буря приглася с нечувана мощ…

    Те пият и пеят… Отломка нищожна
    от винаги храбър народ мъченик,
    дечица на майка робиня тревожна
    и жертви на подвиг чутовно велик –
    далеч от родина, и боси, и голи,
    в край чужди събрани, в порутен бордей,
    те пият – пиянство забравя неволи,
    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

  2. i8i8i8i8i8i said,


    ето и снимката

  3. д-р Ж.Войников said,

    Виж какво Пламене, не те знам какво мекере си и на кого служиш, но и ти като оная българска курва и немския педераст си търсиш боя. Да живее Възродителният процес! За читаците и тъпата им религия, няма място в България!
    Ако сме нормална държава, такива като тебе мястото им е на доживотна каторга!

  4. Александър Долев said,

    Аз също защитавам свободата на словото, но българските интелектуалци освен него трябва да защитават и истината. Защото лъжовното, купеното, глупавото и фалшивото слово нямат нужда от защита, а от разобличение. А истинното слово е скромно, свито и изтикано на заден план. Иначе общите приказки за свободата на словото са много хубави, но на практика го опорочават и в крайна сметка ликвидират свободата му. Затова считам, че интелектуалците в България доколкото сме останали такива трябва преди да защитаваме някакви каузи да ги проучим добре и да се убедим, че са правдиви, а не чужди на българското, демокрацията и истината.
    Поздрави!
    Абександър Долев

  5. razmisli said,

    хубаво заглавие 😉
    И поздравления за блога и конкретно тази статия.

  6. Tодор said,

    Абе хора, за какъв възродителен процес говорите? Такова нещо в България е нямало! Имало е някои възрастни хорица дето са се опъвали за смяната на имената, но повечето са си ги сменили по собстерно желание.

  7. Кабули said,

    еееееее-де!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: