ЧАЛГА-КУЛТУРА + ЧАЛГА-ПОЛИТИКА = ЧАЛГА-ОБЩЕСТВО

декември 10, 2007 at 9:13 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

20.04.2007 

/Фили/ Днес в България стартира кампанията за избор на депутати в Европейския парламент. Самото гласуване ще се проведе след месец, на 20-ти май. Това е първият европейски вот, който се провежда, след като от началото на януари  2007-ма година страната получи статут на пълноправен член на Европейския съюз.

От листите на шестнайсетте партии и коалиции, които се регистрираха в Централната избирателна комисия за участие във вота, гласоподавателите ще трябва да изберат осемнадесет евродепутати. В случая обаче българските, както и румънските новоизбрани депутати, на практика ще разполагат само с половин мандат – до провеждането на редовните избори за Европейски парламент през 2009-та година.

От законодателна гледна точка подготовката на започващата днес кампания премина през поне една сериозна криза. Това стана когато през февруари с гласовете както на опозицията, така и на голяма част от представителите на управляващото мнозинство, българският парламент гласува за въвеждане на тъй нареченият “принцип на уседналост” в предизборното законодателство. Този принцип предвижда ограничения за участие в гласуването на хора, които живеят в страни извън рамките на Европейския съюз. Насочен главно към ограничаване  влиянието на смятаната за етническа партия ДПС като се забрани гласуването на многобройните изселници в Турция, законът засегна и немалките български общности в Съединените щати, Канада, Австралия.

Въпреки че беше определен от различни политици и наблюдатели като противоконституционен, принципът на уседналост не беше отменен и впоследствие заради неговото действие Централната избирателна комисия не допусна на челни места в листите на малката популистка партия “Ред, законност, справедливост” да бъдат регистрирани като кандидати за евродепутати шестте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.Така или иначе обаче, основните очаквания, свързани с предстоящия евровот, са за твърде ниска избирателна активност и на този фон – успешно представяне на тези партии, които могат да мобилизират големи твърди ядра като Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи.

С най-голям интерес от социолозите се очаква представянето на най-новата партия от българската политическа сцена – ГЕРБ на софийския кмет Бойко Борисов, за която това ще бъде първо участие в избори изобщо. Твърде неоптимистични са социологическите прогнози по отношение очакваното представяне на партиите от десницата, които ще трябва да се преборят за радпределението на две, максимум до три места с националистическата партия “Атака”.  

– Пламен, смята се, че изборите за евродепутати ще преминат при ниска избирателна активност, въпреки че са първите след приемането на страната в Евросъюза. Защо? 

– Да, наистина, Фили, последните прогнози сочат, че най-вероятно в изборите ще вземат участие около два милиона избиратели, което означава – около тридесет процента от имащите право на глас. Причините са многобройни, но мисля, че сред тях главните са три – първата е царящата огромна неяснота в българското общество по отношение на това що е то Европарламент, какви са неговите функции и как той с решенията си може пряко да влияе върху ежедневния живот на хората. На второ място – поведението на самите политически партии в България, които се държат, сякаш са тръгнали на някаква вътрешнополитическа корида, а не на избори, които имат отношение към възможно най-бързото превръщане на страната в истинска европейска държава. И на трето място – защото апатията в българското общество през последните години се засилва право пропорционално на засилването на популистките тенденции в българската политика. Макар че може да се каже и обратното, защото двете неща са като скачени съдове.

В края на краищата обаче важното в случая е не, че с ниската избирателна активност България ще се изложи нещо пред европейските партньори, както безпомощно се опитват да твърдят някои политици, а че тя има пряко отношение  към разпределението на осемнадесетте депутатски места. В ситуация като тази, както и ти спомена в началото, предимство обикновено имат партиите, които могат да мобилизират по-големи твърди ядра. 

– Какво означава това като конкретни цифри и оттам – като разпределение на местата? 

– Ами при положение че на 20-ти май наистина гласуват два милиона избиратели, това означава, че едно депутатско място ще “струва” около сто и десет хиляди гласа. Оттам следва, че например две от партиите в управляващата коалиция – Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, могат да очакват съответно 6-7, дори 8 места за БСП и 3, дори 4 – за ДПС. Докато за третата партия от коалицията – Национално движение Симеон Втори, която е повече центристка партия с твърде плаващ електорат, изобщо не е ясно дали ще успее да си осигури дори и едно депутатско място в Европарламента. Въпреки че представителите на НДСВ изразяват претенции за поне две места.

Подобна ситуация може да се наблюдава и при партиите от десницата. Там с повече способности да мобилизира твърдия си електорат и да спечели поне едно място е Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов. Въпреки че сега е по-силно представена в Парламента, другата дясна партия – СДС на бившия президент Петър Стоянов, е с по-размити и неясни електорални възможности в момента и може да остане напълно извън играта.

Най-големи неясноти съществуват по отношение на представянето на две други формации – националистическата партия Атака на Волен Сидеров и новосъздадената партия ГЕРБ, за чиито неформален лидер се смята столичният кмет Бойко Борисов. Тези две партии заради силно популисткия си стил също се смятат за нещо като скачени съдове, но очакванията са все пак за тези избори гласовете от плаващия електорат на Атака да се прелеят към ГЕРБ, а не обратното.

Макар да го поставят под твърде голяма въпросителна, социолозите сочат като възможност ГЕРБ да спечели три, дори четири места, а Атака – едно. 

– Това, което казваш, означава, че сред бъдещите осемнадесет български евродепутати ще преобладават тези от левите и популистките формации….. 

– Да, при това в очаквано съотношение от порядъка на шестнадесет към две или дори седемнадесет към едно. Само се надявам обаче, че ти използва деленето на леви и популистки партии съвсем условно. Защото разликата между тях е наистина трудно забележима. Е, доскоро БСП например се опитваше, поне на думи, да се противопоставя срещу популизма на Волен Сидеров и на Бойко Борисов, но какво направи сега, в последните дни? Ами точно миналата събота управляващата левица на априлски партиен пленум взе решение, че е крайно време да се обърне към социалните нужди на хората и обеща редица облекчения, повишаване на пенсии, на минимална работна заплата и така нататък – все мерки, които, представени в предизборен период, не могат да се възприемат по друг начин, освен като откровен популизъм. Още повече, характерът на предстоящите избори е такъв, че не изисква политическо говорене по социални теми, а по европейска политика. Но очевидно е, първо, че с въпросите на европейската политика БСП не може да сплоти своите избиратели и второ – че с отговорите, които партията дава, не може да привлече и активизира за гласуване нови привърженици.

Движението за права и свободи пък, което, въпреки претенциите си да бъде либерална партия, всъщност по характер и преобладаващи електорални нагласи е чисто лява формация, използва по свой начин популизма. ДПС от една страна вкара в листата си много българи като кандидат-евродепутати, а от друга страна постигна договореност за сътрудничество с партия Евророма. Смята се, че с ромските гласове Движението донякъде ще компенсира загубите от законовата забрана за гласуване на изселниците в Турция.  

– Пламен, тези популистки нагласи, за които говориш, вероятно по един или друг начин ще се отразят и на характера на самата предизборна кампания, на нейната визия. Известни ли са вече някакви подробности в това отношение? 

– Съвсем пресни са подробностите, Фили, те са от вчера и мисля, че известното досега напълно потвърждава казаното дотук. НДСВ например се кани да мобилизира електорат със светещи значки в жълто и синьо, които са произведени в Китай и моделът за които транспортният министър Николай Василев видял на някакъв панаир в Гърция.

Както стана ясно също, най-голямата партия в страната – БСП, ще използва като гвоздей в развлекателната част на предизборните си прояви фолкпевицата Ивана и фолкпевеца Азис.

Това сливане на чалга-културата, която пусна доста солидни корени в България през последните петнадесетина години, с чалга-политиката, която също се закотви дълбоко от 2001-ва година насам, кара мнозина наблюдатели да говорят за създаването на своеобразно чалга-общество в страната. А това означава, че е налице процес на силна маргинализация, чиито ниски духовни, морални и естетически стойности се просмукват във всички сфери на обществения живот и едва ли могат да се възприемат като някакво обещание за истинско европейско бъдеще на страната. Освен ако Европейския съюз също не се окаже заразен след време от чалгата, която могат да му пренесат като вирус бъдещите български евродепутати.                   

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: