БУРЯ В ЧАША ВОДА, НО БЕЗ БУРЯТА

декември 10, 2007 at 9:34 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

27.04.2007 

/Фили/ Шестима души от кандидатите за евродепутати в България са били служители, сътрудници или агенти на бившите комунистически тайни служби – съобщиха през тази седмица от новосформираната комисия по досиетата.

От общо 218 регистрирани в листите кандидати, комисията е проверила 144 души. Останалите 74, които са родени след 1973 година, заради възрастта си по закон не подлежат на проверка.

Три от имената, съобщени в сряда, са известни на българската общественост още от 2001 година, от доклада на тогавашната комисия “Андреев”. Това са депутатът от Движението за права и свободи и заместник-председател на сегашния български Парламент Юнал Лютфи,  бившият синдикален лидер и водач на листата на политическа партия “Граждански съюз за нова България” Кръстьо Петков, както и депутата от Българската социалистическа партия Евгени Кирилов, който и в момента заема временно депутатско място в Европейския парламент. Още един представител на управляващата Българска социалистическа партия има в изнесеният в сряда списък и това е специалистът по арабистика Боян Чуков, който се намира на неизбираемото 14 място в листата.

Другите двама сътрудници са 17-ият в листата на Зелената партия Севдалин Атанасов и Георги Белчев, който два дни по-рано беше изтеглен от листата на Съюза на свободните демократи, партията на бившия столичен кмет Стефан Софиянски.

Обявяването на тези имена обаче по закон не е последвано от каквито и да било  лустрационни мерки. То цели само информацията за сътрудничество да стане публично достояние и би могло да има единствено морален характер. Представители на някои от засегнатите партии побързаха да обявят – или поне дадоха да се разбере – че нямат намерение да вадят от листите си хората, съобщени като сътрудници на специалните служби.

Министър-председателят Сергей Станишев, който е и председател на БСП например каза, че в партията му са наясно с миналото на всичките си кандидати и че те са “достойни хора с личен авторитет”. Други представители на социалистите пък заявиха, че няма нищо срамно да си работил за външното разузнаване на България. По-лаконично се произнесе по темата пресцентърът на Движението за права и свободи, според който ДПС просто няма да променя листите си. 

– Пламен, поне погледнато от Австралия, изнесените данни, особено съпроводени и със споменатите реакции на основните партии, приличат повече на буря в чаша с вода. Така ли е наистина? 

– Погледнато от България – също, Фили. Нещо повече, имам чувството, че в цялата ситуация даже всъщност липсва и бурята. Доказателство за тази липса са и поне два куриозни случая около историята с обявяването на бившите сътрудници на спецслужбите.

Първият е изразеното желание на кандидата за евродепутат от листата на Комунистическата партия Спас Колев да бъде обявен за сътрудник на Държавна сигурност, макар че никога не е бил такъв. Както се съобщава, на времето той много искал да постъпи в Системата, но тя нещо не го възприела. Сега обаче човекът силно настоявал да бъде обявен в списъка, пише вестник “Стандарт”, макар да не уточнява пред кого точно е извършено настояването – дали пред самите служби или пред комисията по досиетата.

Вторият куриоз е, че в българския парламент съобщаването на шестте имена на кандидатите за евродепутати е било съпроводено в кулоарите с припяване на “хитовата” фолк песен “Шест кокошки съм заклала”. Това е поредното доказателство за наличието на процеса, който обсъждахме с теб и в миналото предаване – за превръщането на българската политика в чалга-политика, нещо, което е възможно само в общество, за което определението “гражданско” звучи като непозната чужда дума.

За мен лично, Фили, в цялата история имаше и една малка изненада. Когато отворих сайта на комисията за досиетата, където са публикувани данните, за които говорим, видях и своето собствено име. Оказа се, че кандидатът на Зелената партия Георги Белчев през 1984 година е бил вербуван и впоследствие като агент ръководен от офицер на име Пламен Асенов. Онзи Пламен Асенов разбира се не съм аз, това е случайно съвпадение на имената, но го споменавам, за да не се объркаш ти или някой от нашите слушатели в Австралия, който тези дни погледне същия сайт.  

– И все пак – какво е усещането в първата секунда, когато човек си види името в подобен списък? 

– Леко стряскащо, честно казано. Колкото и добре да познава себе си, човек никога не може да бъде сигурен какво му е сътворил някой друг. Особено когато става дума за комунистическите служби….. 

– Но сегашните служби, от които излиза тази информация, вече не са комунистически….. 

– Да, би трябвало да е така. След седемнадесет години преход, в Германия например ЩАЗИ е само лош спомен. Не съм напълно убеден обаче, че нещата стоят по същия начин в България, където самото развитие на прехода показва, че спецслужбите залагат, деликатно казано, повече на приемствеността, отколкото на реформаторския дух. Това мнение се споделя от мнозина анализатори в България и извън България, които са доста по-големи специалисти по темата.

Неслучайно се смята например, че дори сега действащия, четвърти поред, мисля, закон за отваряне на досиетата, до голяма степен отново е направен така, че да бъде удобен за службите – и с липсата на лустрационни текстове в него, и с механизмите, по които става предоставянето на наличната информация, ако искаш дори и с въведеното ограничение за изваждане на светло на сътрудниците, като не се разглеждат имената на хората, родени след 73-та година. Ограничението е своеобразно заявление, че сякаш още през 90-та година службите вече са се реформирали и са били съвсем различни от тези през 89-та. Нещо, което може да предизвика само скептични усмивки.

Да не говорим пък за другото ограничение – да не се вадят имената на агенти, които продължават сътрудничеството си след 90-та година. Много е вероятно всъщност точно това да е обяснението за изглеждащия доста кратък списък от едва шест имена, който бе изваден сега във връзка с изборите за евродепутати.  

– Искаш да кажеш, че може би сегашният списък не е пълен? 

– Ами аз лично, макар да не съм твърде навътре в темата, бях учуден, че в този списък липсват едно-две конкретни имена. Вероятно някой по-запознат би могъл да добави и още.

По-важен ми се струва обаче не въпроса за бройката, а въпроса за реакциите. Ти вече цитира премиера Сергей Станишев, който определи двамата сътрудници от социалистическата листа като “достойни хора с личен авторитет”. По този повод ми се иска да цитирам колегата Александър Андреев от българската редакция на радио “Дойче Веле”. В публикуван неотдавна коментар под заглавие “Архиви и тайни служби – десет заблуди” той съвсем директно и, струва ми се, съвсем точно, разсейва мъглата около някои заблуди. Ето само две от тях:

Заблуда едно – тайните служби на НРБ са изпълнявали общественополезна дейност. Не е вярно, казва Александър Андреев, защото те бяха властови инструмент на партията, а не инструмент за защита на гражданите.


Заблуда две – отварянето на архивите на външното разузнаване е нелоялен акт към бивши полеви агенти навън. Не е вярно, защото въпросните агенти са обслужвали един недемократичен режим, към който днешното българско общество няма никакви ангажименти.”   

Факт е, че много от действията на комунистическите тайни служби са били свързани с престъпване на различни закони – както според сегашното, така и според тогавашното законодателство. И въпреки това, смята премиерът Станишев, става въпрос за достойнство и авторитет.

Но от друга страна, както и да се преценява подобно изказване – това все пак е някаква ясна позиция. Като такава тя се откроява пък на фона на пълното мълчание на тъй нареченото гражданско общество.

Нещо повече обаче. Имам впечатлението, че и самият Европейски съюз не знае как да реагира в ситуация като тази и тъй като няма единна и ясна позиция, може да подмине темата с деликатно мълчание.

Когато са обявявани общите условия за избиране на депутати в Европейския парламент, никой не си е направил труда да каже, че депутатите в него не могат да бъдат сътрудници на бившите комунистически служби. Дори и някой да се е сетил за такава възможност, процедурата за вземане на подобно общо решение е твърде сложна и разтеглена във времето. А нищо чудно да се е разчитало все пак и на наличието на някакъв морал – било личен, от страна на кандидатите, било политически, от страна на отделните партии.

Само че моралът, както се знае, е категория от друго измерение – не това, в което службите работят. Още повече, както казаха в сряда депутати от Българската социалистическа партия, “западните служби направиха поредица филми за Джеймс Бонд, а вие искате нашите агенти да ги порицаваме”. Така че на този фон почти никакъв цинизъм не може да се забележи в изявлението на един от осветените агенти – бившия профсъюзен лидер Кръстьо Петков, който пък смята за  принадлежността си към Държавна сигурност, че – “това е реклама”.   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: