2008: ПРЕДСТОИ ЛИ РАЗДЯЛА С ПОПУЛИЗМА?

декември 7, 2007 at 7:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

07.12.2007 

/Фили/ През идващата 2008-ма година в България не предстоят никакви избори. Фактът  наистина може и сам по себе си да се разглежда като новина на фона на активните в това отношение последни времена. Тази новина обаче едва ли ще остане единствена през следващата година, ако се съди по започналите вече интензивни размествания на политическите пластове в страната.

Четиринадесет депутати от НДСВ напуснаха партията си и създадоха още една  парламентарна група, наречена “Българска нова демокрация”. Очаква се те да вървят към създаването и на собствена нова либерална формация, която в някаква степен да замести разпадащата се “царска” партия.

Засега не е ясно как това ще се отрази на отношенията вътре в управляващата тройна коалиция, а и на нейната съдба като цяло. Въпреки изразените от министър-председателя Сергей Станишев надежди, че новата парламентарна група всъщност ще продължи да покрепя правителството и мнозинството в Парламента, изказванията на представителите на самата Българска нова демокрация по този повод всеки ден стават сякаш все по-уклончиви.

Индикации, че могат да се очакват интересни развития дадоха и от десницата. В началото на тази седмица от партия Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов заявиха, че започват реална подготовка за  следващите парламентарни избори и за участие в управлението на страната. Те набелязаха редица приоритети както във вътрешен, така и в международен план и изглежда  побързаха да направят това, за да могат да поставят именно тези приоритети като основа за евентуален разговор с другите десни формации при обсъждането на възможни бъдещи коалиции или общи действия. Такъв разговор беше предложен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който поиска българските формации, членуващи в Европейската народна партия, да сключат споразумение да се коалират само помежду си, след парламентарните избори през 2009-та. Очаква се идеята да бъде активно подкрепена от самата Европейска народна партия, която вече седем години просто наблюдава разпада на дясното в България.

Макар да не изглеждат толкова наболели, зреещите вътрешни противоречия в управляващата БСП също ще имат възмоност да се развият през 2008-ма година. Допълнителен стимул за това вероятно ще бъдат и все по-очевидните напоследък ходове на президента Георги Първанов за концентриране на по-големи властови възможности и гарантиране на собственото му политическо бъдеще. 

– Пламен, дали набелязаните дотук три основни посоки на развития могат да се превърнат в стратегически и на парламентарните избори през 2009-та година българската политическа система да изглежда по коренно различен начин от това, което е в момента? 

– Първо, Фили, искам да допълня, че през 2009-та освен парламентарни избори, ще има отново и избори за депутати в Европейския Парламент. Проведените през тази година бяха извънредни, а тогава предстоят редовните. Това, струва ми се, е, или поне би трябвало да бъде, допълнителен стимул за партиите да градят стратегически визии.

Що се отнася до въпроса дали българската политическа система може да претърпи съществени промени, коректният отговор в случая е – надявам се. Разбира се, тази надежда визира не толкова възможността някои от сега съществуващите партии да изчезнат и на тяхно място да се появят съвсем нови, колкото отдавна съществуващата необходимост българската политическа система да започне да загърбва властващия популизъм и да се върне в сферата на нормалното политическо говорене, свързано със споделянето и отстояването на базисни принципи и ценности.

Условията за това сякаш назряват.

Едно от тези условия е започналият процес на разпад в НДСВ – партията, която с появявата си през 2001-ва година сякаш постави началото на огромната популистка вълна. Тогава Симеон Сакскобургготски и идеолозите на НДСВ обявиха съществуващия двуполюсен модел за напълно изчерпан и се опитаха да представят себе си като либерална алтернатива, предлагаща някакъв среден, обединяващ нацията път, който ще успокои политическото противопоставяне и ще донесе благоденствие.

Нищо такова не се случи по няколко причини. От една страна не се случи, защото истински двуполюсен модел в България всъщност нямаше. Той беше в процес на изграждане и това, от което мнозина се дразнеха, но малцина разбираха защо се дразнят, всъщност беше не двуполюсният модел, а неговата недооформеност. От друга страна то не се случи, защото НДСВ не беше никаква либерална партия, а партия авторитарна по вътрешен строеж и всеядна по политически характер и поведение. 

– Но всъщност къде е гаранцията, че Българска нова демокрация, формацията, която сега се отцепва от НДСВ, наистина ще се придържа към поведение, съобразено с реалните политическите, а не с популистките принципи и ще отстоява по ясни либерални позиции и ценности?  

– Гаранции няма, но това, струва ми се, е единственият шанс на новата формация да пробие и да продължи да съществува като фактор на българската политическа сцена изобщо. Ако тя не се постави като партия с определена идеологическа визия, ако не застане като ясна опозиция на сегашното управление, ако се плъзне по плоскостта на колаборационизма и търсенето на тактически изгоди, а не на стратегически позиции, тя ще загине без време. Или всъщност точно навреме, за да не създава излишен шум в системата.

Но да се върна на въпроса за условията, свързани с преодоляването на популистката вълна в България, които смятам, че са налице. Второто такова условие според мен е интегрирането във властта на другите две основни популистки формации – националистическата партия Атака и новата, но вече със солидни позиции партия ГЕРБ.

Както всеки може да забележи, Фили, партия Атака през 2007-ма година вече не е съвсем същата, както при появявата си през 2005-та. Вкарана в рамките и процедурите на Парламента, тя, без да се отказва напълно от стила си, всъщност е с доста смекчено поведение.

Подобен ефект ще се прояви вероятно и върху партия ГЕРБ, след като тя завоюва доста солидни позиции в местната власт и в Европарламента през тази година. Конкретните отговорности на властта все пак изискват и конкретно говорене, и конкретни действия, които обективно би трябвало да стеснят възможностите за популистки прояви.

Третото условие, което имам предвид и което смятам за особено важно, е фактът, че левицата в лицето на БСП през последните години беше в ситуация да се противопоставя на популизма. От абстрактна политологическа гледна точка това може и наистина изглежда малко странно твърдение, когато става дума за една социалистическа партия. Но реалностите в България се оказаха такива, че само за няколко години цели три партии на практика далеч изпревариха левицата като популисткото поведение и действие. Така че БСП, за да се съхрани като влияние, имаше две възможности – или да започне надпревара и да отиде още по-далеч от тях, или да реагира срещу популизма, включително и като се опита сама да заеме по-принципна политическа позиция и да реализира по-принципно политическо поведение. БСП избра втория път и струва ми се ключов фактор за това беше нейното участие във властта – първоначално с победата на президента Георги Първанов, а после и с поетите още отговорности за управлението на страната като водеща партия в сегашната тройна коалиция. 

– Това означава ли, че БСП се разделя с популизма като лява практика? 

– БСП през последните седемнадесет години се показа едновременно като партия, която може политически да бъде и много тромава, и много гъвкава. В случая изглежда тя проявява точно такава гъвкавост. Разбира се, при една последваща нормализация на политическата система в България, за която казах, че имам известни надежди, най-вероятно социалистите ще се върнат към популисткия си стил. Но за момента поне те дават вид, че са го загърбили, макар на моменти да им личи, че не са. Всъщност интересното е, че ако през 2001-2005 година основен “борец” срещу популизма, от гледна точка на БСП, разбира се, беше президентът-социалист Георги Първанов, то след това мястото му бе заето от премиера-социалист Сергей Станишев, който е и лидер на партията. Тази линия на разделение между двамата рядко се коментира от наблюдателите. Тя съществува най-вече заради обективни фактори, но и точно заради обективни фактори може да доведе до задълбочаване на противоречията вътре в социалистическата партия, които и без това изглеждат все по-близо до точката на кипене. 

– Доколко развитието на евентуални стабилизационни процеси в десницата през следващата година може да се окаже катализатор на кипенето в ляво? 

– Теоретично – би могло. И би трябвало. Но практическата възможност десните партии да стигнат до някакъв много съществен напредък по пътя към своето стабилизиране и – още повече – това да доведе до някакво особено бурно тяхно  развитие само за година и половина, колкото остава до изборите, засега ми изглежда малко вероятна.

Наистина в обявените като програма за поход към властта свои приоритети Демократи за силна България поставят изключително съществени теми като бързото повишаване качеството на живот на българските граждани, съкращаването на сивата икономика, отстраняване на мафията и олигархията от политическия живот в страната или намаляване на прекомерната зависимост от Русия. Това са приоритети, които навярно в една или друга степен могат спокойно да бъдат припознати също от СДС или някои по-малки десни формации. Проблемите в тази посока са свързани по-скоро с натрупаните междуличностни и междупартийни напрежения, които могат да превърнат и най-добрите принципи в детинско състезание за това кой е по-голям, по важен, по-истински представител на дясното и т. н.

Що се отнася до възможността тези приоритети, които със сигурност ДСБ ще поставя занапред и като условия за всичките си бъдещи партньорства, да бъдат припознати и от партията ГЕРБ на Бойко Борисов, то съществуват някои съмнения или поне неясноти. Допълнителен затрудняващ фактор в това отношение са и съвсем реалните съмнения доколко ГЕРБ всъщност е дясна партия, независимо, че Европейската народна партия припозна като свои избраните от ГЕРБ евродепутати. Предложението на Борисов десните български партии, членуващи в ЕНП, да подпишат споразумение да не се коалират с други, освен помежду си след изборите през 2009-та година, всъщност само звучи приемливо. Фактически то не отговаря на най-важния въпрос, който не е какво да не правят заедно, а какво да правят заедно десните партии. И как.          

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: