ДОСИЕТАТА – ПАРТИЙНО-ЧЕНГЕДЖИЙСКА, А НЕ ГРАЖДАНСКА ТЕРИТОРИЯ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
06.04.2007
/Фили/ С два месеца закъснение от законовия срок, през тази седмица в България бяха избрани членовете на комисията за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност. Това се случи, след като лидерите на трите партии от управляващата социалистическо-либерална коалиция по-рано решиха да си поделят седем от общо деветте места в нея и да оставят едва две места за представители на опозицията. Според това решение БСП получава четири места и председателския пост на комисията, НДСВ – две и поста секретар, а Движението за права и свободи – едно място на заместник-председател. Останалите две места се попълват от представител на партия Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов, както и от кандидата на Български народен съюз, една малка парламентарна коалиция, включваща земеделци и представители на ВМРО.
Другите парламентарни сили, СДС и партия “Атака”, останаха без свои хора в комисията, след като и двамата им кандидати – Георги Константинов и Павел Шопов, не бяха одобрени от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Скандалът, който се разгоря специално около недопускането на Георги Константинов заради възражения от страна точно на службите, чиито архиви трябва да бъдат отворени, предизвика първото голямо съмнение по отношение на принципите, върху които се изгражда самата комисия. Второто съмнение идва сега от разпределението на местата и изобщо от избрания подход, който политизира напълно състава на комисията. Очаква се в бъдеще това да доведе до недоверие към резултатите от нейната дейност, но засега този подход предизвика само сравнително вяли критики без последствия.
Така или иначе, една от първите задачи на новоизбраната комисия за отваряне на архивите на бившата държавна сигурност в момента ще бъде да провери миналото на кандидатите за евродепутати от всички партии. Друг е въпросът, че законово не са предвидени никакви санкции и дори да се окаже, че някой от тях е бил сътрудник на ДС, то съответната партия съвсем спокойно може да си го остави в листата. Впрочем, представители на БСП побързаха да направят публични изявления, според които социалистите като партия не се притесняват от миналото на своите кандидати и въпреки че знаят за хора, обвързани с Държавна сигурност в челните места на своята листа, нямат намерение да правят промени в нея.
– Пламен, ако това е истина, ситуацията звучи доста парадоксално. Известни ли са имената на тези хора и как смяташ, че ще реагират другите депутати от Европейския парламент, когато в някакъв момент трябва да седнат до човек, свързан с бившите комунистически специални служби? Или да работят с него в някаква комисия например.
– Едва ли може да се очаква да има някаква обща европейска реакция по въпроса. В края на краищата, Фили, нали Европейският съюз не е някаква сталинска Москва, която да диктува на своите членове определено поведение или норми. България продължава да е суверенна страна и партиите в нея също имат правото на собствен избор. Грубо казано, могат и магаре да си изберат, ако искат или ако преценят, че това е добре за техния европейски имидж.
В същото време, навярно като хора, депутатите от Европарламента надали ще се чувстват удобно в подобна компания. Очаквам да има поне няколко души, а може би и някоя от парламентарните групи, които да реагират по някакъв начин.
Сигурен съм обаче, че дори и тези, които поради добро възпитание си замълчат, няма да се чувстват твърде уютно и по един или друг начин контактите, а оттам и работата на определени български депутати в Европарламента, ще бъде затруднена. А това надали е добре от гледна точка на българските избиратели, които ги изпращат в Брюксел да вършат важни и за Европа и за България неща.
Засега имената на тези хора не са точно известни или поне продължават да бъдат нещо като публична тайна. Всъщност съобщението, че в челото на листите на БСП за евродепутати има хора, обвързани с бившата Държавна сигурност, направи преди броени дни Татяна Дончева, една от активните фигури сред депутатите от левицата и бивш кандидат за кмет на София. Самата листа се води от досегашния международен секретар на БСП Кристиян Вигенин. Следва го бившата журналистка Илияна Йотова, после идва икономиста Атанас Папаризов, заемал някои високи държавни постове още по времето на Тодор Живков, а и след това в различните социалистически правителства. Евентуалните избираеми места нататък се заемат от Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Емил Кало и Георги Близнашки.
Преди комисията по досиетата да се произнесе официално, аз не бих могъл точно да кажа кои от тези хора визира депутата Татяна Дончева. Които и да са те обаче, по-важното в случая е друго – а именно съпровождащото изявление на Дончева, според което БСП не се притеснява от факта на тяхното сътрудничество със службите. Нещо повече, тя каза, че проблемът съществува на практика само по отношение на десницата и десните партии ще трябва да вземат някакви мерки, ако в техните листи се появи такъв човек.
– А защо в самия закон така или иначе не са предвидени някакви текстове, които да ограничат възможностите за действие на подобни хора поне що се отнася до заемане на постове в публичната администрация или участие в Парламента? В края на краищата, всички знаем, че например в Германия срещу бившите агенти на ЩАЗИ бяха предприети подобни мерки…..
– Съпротивата срещу подобни лустрационни текстове винаги е била много силна в България. От една страна, най-организирано и целенасочено тя през годините идваше именно от страна на БСП, която е правоприемник на Българската комунистическа партия, чиито инструмент всъщност бяха комунистическите специални служби. От друга страна съпротивата идваше и от самите служби, които така си и останаха до голяма степен нереформирани през последните седемнадесет години преходен период. Те и досега например почти не подлежат на никаква форма на граждански контрол. Нещо повече, както стана съвсем ясно в случая с Георги Константинов, отхвърления кандидат на Съюза на демократичните сили за член на комисията по досиетата, точно службите до голяма степен продължават да контролират гражданското общество, а не обратното. Като прибавим към това и не особено активното в тази посока българско обществено мнение, не е чудно, че дойде време, когато именно БСП прави закон и оглавява комисията за отваряне на архивите на специалните служби.
Всъщност това е голям парадокс, равностоен според мен на парадокса, че точно социалистическия президент подписа документите за членство на България и в НАТО и в Европейския съюз. Аз смятам обаче, че до голяма степен това беше целенасочена и съзнателна политика от страна на левицата през годините. Те очакваха този момент – да дойдат на власт със стабилно мнозинство, за да направят точно те закона за отваряне на досиетата, за да продължат по един или друг начин да контролират ситуацията.
– Това твое мнение не е ли прекалено близко до нещо като “теория на конспирацията”…..
– Може и така да прозвучи. Само че, първо, ако на теорията на конспирацията се гледа с лошо око, това не означава, че конспирация няма. Второ – в случая има факти, които човек не може да подмине просто така.
От една страна, както и ти вече спомена, това е избраният принцип, по който беше попълнен състава на комисията за отваряне на досиетата, принцип, който постави комисията в сферата на чисто партийната, а не на гражданската територия на действие. От друга страна това е начинът, по който този принцип сам по себе си беше избран и договорен.
Това стана на закрита среща между лидерите на трите партии от управляващата коалиция, тъй наречения Коалиционен съвет. Този орган е напълно нелегитимен, защото такава институция, която е упълномощена да взема най-важните решения в държавата, на практика не съществува според Конституцията. Нещо повече, за съществуването на този коалиционен съвет – или по-скоро срещу съществуването му – преди време беше реагирал публично дори президентът Георги Първанов.
И от трета страна – нека само за момент да погледнем биографията на Евтим Костадинов, кандидата на БСП, предложен и избран вчера за председател на комисията. Евтим Костадинов е завършил Висшата специална школа на МВР и после е работил в системата на МВР. През миналата година той беше инициатор на предложение архивите на бившата Държавна сигурност да бъдат засекретени за срок от…..120 години.
Сега този същият човек ще трябва да отваря тези същите архиви.
Всъщност това ми изглежда като една от онези особени житейски ситуации, които дори и най-развихреното писателско въображение не би могло да измисли, но които въпреки това са истина. Така че толкоз засега по теорията на конспирацията.
А че дейността на комисията за отваряне на досиетата е предварително компрометирана, в светлината на казаното дотук това ми се струва напълно разбираемо. Само се чудя дали българите ще и вярват по-малко от европейците или обратно.
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар