ПАК НИКОЙ НЯМА ДА СИ ИЗЯДЕ ШАПКАТА

декември 2, 2007 at 9:41 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

23.03.2007 

/Фили/ Под една или друга форма събитията с европейски характер – или поне отенък – все по-осезателно присъстват в българския живот.

Предстоящите през май избори за евродепутати, които ще се проведат за първи път в България, все повече привличат общественото внимание. Приетият закон за провеждане на изборите, който в началото предизвика доста спорове, сега пък предизвиква въпроси. И ако споровете бяха за това дали да се въведат ограничения за гласуване, засягащи българските граждани, живеещи в страни извън Европейския съюз, сега въпросите са – защо тези ограничения изобщо бяха въведени, след като беше предварително ясно, че няма механизми те реално да се задействат.

Както се разбира през последните дни, няма реални механизми да се осъществи и екстравагантното предложение на столичния кмет Бойко Борисов различни партии да издигнат като кандидати за европейския парламент шестте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия. Лансирано покрай разгара на неотдавнашната кампания “Не сте сами”, това предложение напоследък все по-ясно се определя като популистко от политици и наблюдатели.

На този фон напълно естествено звучат отчитаните от социолозите не твърде високи нагласи за гласуване по време на изборите за евродепутати, като очакванията са едва около тридесет и пет процента от избирателите изобщо да отидат до урните. Коментира се, че очакваната ниска избирателна активност в случая притеснява политиците, защото за пореден път би поставила под въпрос легитимността на практика на цялата политическа класа.

Макар че политическата класа и в частност управляващата в момента тройна коалиция, състояща се от социалисти и либерали, не изглеждат особено притеснени от един друг факт – че едва сега се стартира широка кампания за разясняване и подпомагане на обществения и частния сектор в процеса на усвояване на европейските структурни фондове. Тези фондове са в размер на 7 милиарда евро и трябва да бъдат усвоени до 2013 година, но има сериозни съмнения, че това ще се случи в действителност. 

– Пламен, откога е известна информацията за тези следприсъединителни фондове и защо кампанията за усвояването им започва едва сега? 

  Не съм сигурен, Фили, че си спомням точна дата, но размерите на фондовете специално за България и Румъния са известни поне от година и половина-две. Да не говорим пък, че по отношение на механизмите за усвояването им този срок може да се постави още две-три години назад, защото те по нищо не се отличават от принципите, които действаха по отношение на страните от първата десятка или голямото разширяване на Евросъюза, случило се през 2004-та година.

Така че досега българското правителство имаше възможност да стартира и да приключи поне четири-пет няколкомесечни кампании за усвояване на европейските пари, а общините и бизнеса трябваше да имат готови проекти, които вече да се разглеждат в съответните финансиращи структури.

Сегашната кампания, организирана от министерството на финансите, съвместно с няколко от най-големите работодателски организации, ще продължи от март до юли под мотото “Бъдете активни”. Деветдесет на сто от представителите на малките и средни предприятия в България обаче заявяват, че нямат опит и необходимите специалисти, за да подготвят проекти. Подобно е положението в общините, особено в по-малките от тях. Затова никак не е случаен фактът, че, според проучване на социологическата агенция МВМД, едва 60 процента от евентуалните ползватели на европейските средства и само 44 на сто от анкетираните журналисти смятат, че парите наистина ще могат да бъдат усвоени.

А нека да напомним – става дума на практика за подарени пари, които можеш да вземеш, при условие че само кажеш за какво ти трябват. И става дума за седем милиарда евро – средства, съизмерими с размера на чуждите инвестиции в България през последните десетина години. Така че според мен наред с кампанията “Бъдете активни”, правителството дължи на българите и една кампания “Защо не бяхме активни”.

Всъщност трудно е да се каже защо, още повече след като България неколкократно – поне през последната година – получи сериозни предупреждения в няколко поредни европейски доклада за напредъка на страната по повод на това, че няма достатъчна степен на готовност за усвояване на еврофондовете. 

– На 31 март трябва да се появи поредният европейски мониторингов доклад, очаква ли се в него също да има критики в тази посока? 

– При всички случаи. Докладът очевидно е почти готов, щом и до българските медии вече достигна информация за това, че той ще бъде най-критичният от всички досегашни доклади и дори се очаква съвета на управляващата тройна коалиция да се събере през другата седмица, за да подготви реакцията си. Каквато и да е тази реакция обаче, фактът си остава – България и като икономика, и като управленска практика, е най-бавното винтче в сложната машина, наречена Европейски съюз. А известен факт не само в естествените и в техническите, но и в обществените науки е, че бързината на всяка система зависи от движението на нейния най-бавен елемент. В този смисъл европейците наистина има от какво да се притесняват, друг е въпроса дали и доколко могат да реагират адекватно на изненади. 

– Какво имаш предвид като казваш – изненади?  

– Ами представи си, Фили – ти вече спомена за това, но наистина си го представи – какво би могло да се случи, ако в един момент, какъвто беше призива на Бойко Борисов, шестте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, изведнъж се окажат избрани за депутати от Европейския парламент. Евросъюза тогава война ли трябваше да обяви на Кадафи, за да ги освободи? Съзнателно в случая свеждам ситуацията до крайния абсурд, за да се разбере по-лесно колко абсурдна е самата идея. И как български политик, за чиято партия се очаква да спечели поне 4-5 от общо осемнадесетте български места в европарламента, може да си позволи да я лансира ей така, между другото, с желанието просто да спечели допълнителна популярност. Защото пък ако идеята наистина е предложена насериозно, тогава нещата биха изглеждали още по-зле и на българската политическа класа няма да и остава нищо друго, освен да си изяде шапката в пристъп на разкаяние, че се е докарала до това положение. Впрочем, никак не са случайни страховете, коментирани от някои наблюдатели тук през последните дни, че очакваната минимална избирателна активност на предстоящите през май избори за евродепутати ще бъде допълнителен пирон в ковчега на българските политици, които вече страдат от хронична липса на доверие сред избирателите.  

– От тази гледна точка още по-необяснимо звучат ограниченията, въведени за гласуването на българските граждани, които живеят в страни извън Европейския съюз. Техните гласове надали биха могли чак толкова съществено да повлияят на изборните резултати, но те имат и друг смисъл. 

– Определено. Ако оставим настрана чисто човешката, психологическата страна на въпроса, която е твърде важна, за да я обсъждаме в краткото време на програмата, то можем да се опитаме да погледнем чисто прагматично. Например различни проучвания сочат, че напоследък, под формата на подпомагане на семейства и роднини, в страната влизат най-малко около един милиард лева годишно пари от българските емигранти. Въведените ограничения за гласуване едва ли ще спрат притока на тези пари. Но ограниченията са проява на пълно неуважение от страна на държавата към достойнството на хора динамични, способни и малко или много – успели. Нещо повече – те са потвърждение на мнението, което съществува сред мнозина, че българската държава се отнася към гражданите си по-скоро като мащеха и в края на краищата – потвърждение, че правилно са я напуснали.

Следващият етап е решението никога да не се връщат тук.

Най-неразбираемото в цялата ситуация е, че всъщност когато приемаха ограниченията, депутатите в българския Парламент бяха до голяма степен наясно, че технически те няма как да бъдат реализирани. И още повече – че по този начин нарушават конституционните принципи, които са призвани да бранят.  

– А по тази тема има ли някаква реакция от страна на Европейския съюз? 

– Доколкото знам – не. Всъщност съюзът изглежда доста зает в момента с други свои вътрешни проблеми и, поне на този подготвителен етап, изборите за евродепутати в България не предизвикват някаква особена реакция – било официална, било от страна на медиите. Ако се съди например по една неотдавнашна статия на Франс прес, много по-интересна за Европа е темата за старите зависимости в новите европейски държави. Заглавието на статията е “Източна Европа все още не се е освободила от миналото на комунизма” и в нея се разглежда ситуацията с отварянето на архивите на специалните служби в бившите страни от комунистическия блок – тема, която в България отново и отново се измества от фокуса на общественото внимание.        

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: