КАКТО ВИНАГИ – СКАНДАЛИ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ

декември 2, 2007 at 9:25 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

16.03.2007 

/Фили/ Какво е общото между столичния кмет Бойко Борисов и редовия столичен гражданин Георги Константинов? Не, темата днес не е за домашния боклук, който и двамата скоро няма да има къде да изхвърлят заради продължаващите проблеми със софийското сметище. Общото е, че Борисов и Константинов през последните две седмици се оказаха главни герои в скандали, в които, освен тях, присъстват още български и чужди специални служби, български и чужди журналисти, български и чужди криминални и терористични групировки.

Congressional Quarterly – едно американско издание, което е специализирано по теми, свързани с американската политика, разузнаване и военни въпроси, излезе с материал, в който софийският кмет Бойко Борисов е определен като съратник на известни български гангстери, свързан с над тридесет поръчкови убийства в страната и в същото време като политик, който е едва ли не главен партньор на американските спецслужби и управляващия политически екип във Вашингтон.Партньорството на САЩ с Борисов е най-новият пример за политически компромис заради глобалната война на администрацията на Буш срещу тероризма, която кара Пентагона, ЦРУ и ФБР да се съюзяват с някои от най-корумпираните и агресивни световни лидери” – се казва в публикацията, подписана от Джеф Стайн, редактор по въпросите на националната сигурност. Според автора публикацията се базира на поверителен доклад за оценка на риска в България, изготвен от независими експерти по поръчка на швейцарска банка.   

По същото време Георги Константинов, с прякор Анархиста, един почти неизвестен на широката публика българин, беше предложен от опозиционния Съюз на демократичните сили за член на комисията по досиетата и получи отказ от Националната служба за сигурност заради информация, че е бил замесен в терористична дейност и връзки с чужди терористични организации, включително западногерманската Фракция “Червена армия”, по известна като “Баадер- Майнхоф”. За Константинов се знае, че в края на петдесетте години е участвал във взривяването на паметник на Сталин, излежал е дългогодишна присъда в български затвор, след което успява да избяга във Франция. В началото на деветдесетте години, след завръщането му в страната, той е не просто оправдан, а присъдата му е напълно отменена от българския Върховен съд.  

– Пламен, разказани така набързо, двете истории навеждат на мисълта за някакъв шпионски роман, в който се развива едва ли не световна конспирация с център България. Това може и да е интересно като публичен скандал, но доколко е сериозно? И доколко сериозно се възприема от българските политици например? 

– Може би, Фили, ако беше жив писателят Христо Калчев, тези истории наистина биха му послужили за написването на още един-два от неговите “вулгарни романи”. С тях той всъщност бръкна доста дълбоко в българската реалност, наситената с историите на гангстери, корумпирани политици и стоящи зад или пред всичко това ченгета от бившите и настоящи специални служби.

И в двата случая, за които говорим, е трудно наистина да се каже къде свършва действителността и къде започва измислицата. Дори да прибавим всички известни до момента подробности, само ще се наложи да искаме от шефовете на радио SBS допълнително време за програмата на български, без това да помогне на слушателите да се ориентират по-добре. Впрочем и повечето български политици в момента сякаш също трудно се ориентират в ситуацията.

Специално по случая с Бойко Борисов нещата изглежда вървят към претворяване в живота на поговорката “Всяко чудо за три дни”. Освен ако чудото не бъде припомняно отново и отново по време на предстоящите през тази година избори за евродепутати през пролетта и за местна власт през есента.

Самият Борисов в първите часове след избухването на скандала даде многобройни интервюта, в които отхвърли директно твърденията в Congressional Quarterly. Той, почти буквално, зае каратистка поза и се опита да срази едновременно двама противници, като обвини и среди от левицата, и среди от десницата в България, че стоят зад публикацията, без обаче да обясни как е възможно те едновременно да имат толкова силно влияние върху едно независимо американско издание. После противоречията в изказванията му се задълбочиха. Борисов заяви например, че сто процента от написаното в статията са лъжи, но че няма да съди автора, защото няма време и пари за това. И въпреки декларацията, че всичко е лъжи, минути по-късно каза, че всъщност наистина има лични заслуги за разполагането на американски военни бази в България, за откриването на офис на ФБР в София и за участието на страната в антитерористичната коалиция. 

Министърът на вътрешните работи Румен Петков пък заяви, че българските служби нямат информация Бойко Борисов да е свързан с поръчкови убийства. “Вредно е за държавата да се разсъждава в посока, че в МВР има данни, които да уличават по някакъв начин Бойко Борисов в неправомерни действия, докато беше в системата” – каза Петков. “Това означава, че всяко следващо ръководство ще търси форма на саморазправа с предното” – добави той. Точно това му изказване обаче сякаш остави впечатлението за пристрастност повече към авторитета на “системата”, отколкото към истината. Или към съдбата на Борисов.

Президентът Георги Първанов се ограничи с изявление, че “статията в американското издание Congressional Quarterly е откровено антибългарска по своя характер, не се основава на доказателства и обижда България”.

От дясната партия Демократи за силна България определиха случая като скандален и поискаха реакция от президента и главния прокурор. На което главният прокурор отвърна, че прокуратурата няма да се самосезира, защото няма никакви данни по темата, а президентът не отвърна нищо.

Така че според мен всичко вече заприлича на нещо повече от шпионски роман. Без да мога да коментирам самото съдържание на статията, нейната истинност или не, само от гледна точка на последствията и реакциите в България, те заприличаха на шпионски роман, смесен със сапунен сериал. За разлика от другата история, тази с Георги Константинов, която започна по-скоро като сапунен сериал, а може да се превъне в истински шпионски роман. 

– Какво имаш предвид? 

– Един човек е предложен за място в една комисия и е отхвърлен заради миналото си. Ако погледнем на този сюжет чисто абстрактно, той може и да е повод за драма, но до голяма степен лична. В случая обаче обществената значимост на драмата идва от отговора на въпроса от кого и как е отхвърлен. Оказва се, че новоприетият български закон за отваряне на досиетата дава право на Националната служба за сигурност /това всъщност е българското контраразузнаване/ да изразява съгласие или несъгласие за избора на даден човек в комисията. Тоест службата, чиито документи трябва да станат публично достояние, определя кой да извърши това. Образно казано – все едно да се даде право на затворниците да избират министъра на правосъдието или главния прокурор.

И така, шефът на въпросната Национална служба за сигурност Иван Драшков се явява пред съответната парламентарна комисия и заявява, че службата му не дава достъп на лицето Георги Константинов до документите на бившата държавна сигурност, без при това да изтъкне причините. Фактът, че въпросните документи подлежат именно на разсекретяване, а не на допълнително засекретяване, изглежда  няма значение за службата. Впоследствие, на второ заседание на  комисията, се вади аргумент, че лицето е осъждано за тероризъм, и това се сочи като законово основание за забраната. А че лицето има официален документ, че не е осъждано, документ, издаден от български съд, след като присъдата му е изцяло отменена от Върховния съд, явно също няма значение. След това пък, буквално преди ден-два, в някои медии се появява информация, че НСС имала данни за някогашни контакти на лицето със световноизвестна западногерманска терористична група.

Информацията е поднесена по такъв начин, че от нея пак нищо не става ясно, включително защо, ако наистина има такива данни, досега по тях не е предприето нищо нито от българска, нито от немска страна. Информацията всъщност прилича отвсякъде на активно мероприятие, но така или иначе, в общественото съзнание, което трудно различава нюансите, се затвърждава мита за лошия терорист и добрата служба.

И каква е реакцията на политиците, за която всъщност говорим? Ами никаква. Единствено самият Георги Константинов в някои интервюта излезе с тезата, че от една страна българските специални служби очевидно не са много реформирани, щом още робуват на старите си предразсъдъци и технология на работа, а от друга страна – че законовота процедура не е добра, след като дава възможност на вълка да пази кошарата.  

– Може ли да се очаква, че тези два скандални случая, за които говорим днес, ще имат продължение и развитие? 

– Според мен случаят с Бойко Борисов няма да има сериозни последици в близко бъдеще, а може би и изобщо, поне докато Георги Първанов е президент. Освен, както вече споменах, да се използва по един или друг начин за предизборна пропаганда.

Случаят с Георги Константинов пък като пряко следствие – може да забави структурирането на комисията по досиетата, защото е в процедура на обжалване. На мен лично би ми се искало той да доведе и до по-сериозно обществено обсъждане на въпросите, свързани с реформирането на специалните служби, до реални промени в тази посока. Но си давам сметка, че това е по-скоро желание, отколкото реална възможност – както поради политическата конюнктура в момента в страната, така и поради слабостта на гражданското общество като цяло.        

1 коментар

  1. kanadski said,

    Plamene be por4eha ti staiata za Boiko Borisov. Ami.. ako bati boiko stane president kakvo 6te pravi6?
    Monkata

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: