Българите в Европарламента – НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ

декември 2, 2007 at 10:00 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

30.03.2007 

/Фили/ Двадесетина дни преди началото на кампанията за избор на депутати в Европейския Парламент, основните партии в България са готови с подреждането на листите си и дори някои вече се регистрираха в Централната избирателна комисия.

След като от 1 януари 2007 година страната, заедно с Румъния, стана пълноправен член на Европейския съюз, тя има запазена квота от 18 места в Европарламента. Сегашните  избори обаче са за непълен мандат. Следващите евродепутати ще бъдат редовно избрани през 2009-та година, като тогава местата за България, поради предвижданото цялостно намаляване на състава на Европейския Парламент, ще бъдат седемнадесет.

Така или иначе обаче, както става обикновено и при избора за националния  Парламент, заявките на партиите за спечелване на определен брой места далеч надхвърлят както самите места, така и предвижданията на социолозите. Все пак се смята, че най-много евродепутати през тази година ще има управляващата Българска социалистическа партия, следвана от партията ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов. Като трета сила се очертава Движението за права и свободи, а третият участник в управлението на страната – НДСВ, както и опозиционните десни партии, ще трябва да отчетат като успех спечелването дори на едно депутатско място.

Всички тези прогнози са на фона на очертаващата се твърде ниска избирателна активност, която дори според оптимистично настроените социолози няма да надхвърли тридесет и пет процента. Някои анализатори сочат това като факт, който ще бъде шамар за цялата българска политическа класа изобщо. Други виждат в него израз на относително засилващ се евроскептицизъм в страната. Трети пък твърдят, че очакваното ниво на избирателна активност не е изненадващо ниско, а по-скоро нормално, защото не прави изключение от практиката на другите страни в Европейския съюз. 

– Пламен, ако очакванията за ниска избирателна активност по време на тези първи избори за депутати в Европейския Парламент наистина се случат, какви реални ефекти могат да се очакват от това? Има ли нещо наистина застрашително, нещо, което може да промени политическата ситуация в страната или пък отношението на Евросъюза към България? 

– Не, при всички случаи – що се отнася до легитимността на избора – той си остава валиден като резултат и осемнадесетте български депутати така или иначе ще заемат местата си в Брюксел. Очертаващата се ниска избирателна активност наистина не прави изключение от практиката на други европейски държави и всъщност, доколкото знам, се движи около средното ниво за Евросъюза. За сравнение например във Великобритания в такъв вот редовно гласуват между 25 и 30 процента от избирателите.

Тези избори никъде не са много популярни поне от две гледни точки. От една страна – хората, дори в държавите-основателки на Европейския съюз, не възприемат Европарламента като твърде реален политически фактор, който пряко влияе на техния живот. От друга – поне до неотдавна, партиите обикновено гледаха да изпратят в Брюксел политици, така да се каже, пред пенсия или пък хора от втория ешелон, които не са особено полезни в разглежданите като по-важни вътрешнополитически битки.

В България тези фактори също са валидни, но към тях се добавят още някои. На първо място това е пълната неяснота, която цари сред избирателите в страната по отношение статуса, ролята и функциите на Европейския Парламент като политическа институция. На второ място – фактор е инертността на българската политическа класа в, така да се каже, рекламирането на Европарламента като нещо важно за бъдещето на страната в европейското семейство. На трето място е силното разочарование на хората от бавния ход на реформите и от политическия живот в страната изобщо, нещо, което кара отново и отново да сработва синдрома – няма да им гласувам, щото те ме лъжат за всичко. Или – щото не ми вдигат заплатата.

При цялата нелепост на подобно поведение от гледна точка на човешката логика и на демократичните принципи, то съществува и се наблюдава при всички избори след местните през 99-та година.

Така че, както в годините оттогава досега, така и след предстоящите през май избори, не очаквам ниската избирателна активност да повлияе по някакъв начин нито във вътрешен, нито във външен план. 

– А доколко самата кампания и хората, поставени от партиите в депутатските листи за тези избори могат да активизират процеса на гласуване, да стимулират избирателите да отидат до урните? 

– Със съжаление трябва да ти призная, Фили, че аз, като човек, който все пак следи отблизо политическия живот в страната поне през последните двадесетина години, не съм сигурен че имам каквато и да било представа за вижданията на 33-годишната икономистка Биляна Раева относно развитието на Европейския съюз и мястото и ролята на България в този процес. Биляна Раева е водач на листата на НДСВ за предстоящите избори и това е въпрос, който все пак ми се струва важен за човек с евентуалната бъдеща позиция на евродепутат.

Може грешката в случая да е моя, но се съмнявам. Защото същото мога да кажа и за юристката Душана Здравкова, водач на листата на партията ГЕРБ, за Филиз Хюсменова, която се очаква да оглави листата на ДПС, за Кристиян Вигенин, който води листата на Българската социалистическа партия.

Като казвам това нямам предвид, че тези хора нямат виждания, идеи или поне интереси към проблематиката, свързана с Европейския съюз. Те може и да си имат, само че тези виждания, идеи или поне интереси не са публично известни. Как биха гласували тези хора при един дебат в Европарламента за присъединяването на Турция например, за развитието на отношенията с Русия и Съединените щати или пък за създаването и поддържането на собствена армия на Европейския съюз, аз не знам и огромната част от избирателите също не знаят. Илюзорно е да се смята, че тези празноти ще бъдат запълнени само за един месец по време на предизборната кампания и огромната част от избирателите ще успеят да се ориентират и да изберат “своя” правилен човек.

Всъщност, това, което се опитвам да кажа, е, че при реденето на листите за предстоящите избори партиите в България отново масово подходиха по обратния за политическата логика начин. Те първо си изработиха – или накараха социолозите да им изработят – някакъв портрет на най-подходящото за избиране лице и след това тръгнаха да запълват портрета с чертите на конкретен човек. Ако ти прави впечатление, повечето от изброените кандидати за евродепутати са млади хора, високо образовани, предимно жени, заемали експертни постове, без някаква съществена политическа биография.  

– Без стари муцуни в листите – сигурно са казали социолозите? 

– Изглежда – да. И партиите старателно се опитват да се придържат към този съвет.

В същото време в листите липсват ярки фигури, фигури с опит и стаж не толкова в някакви европейски институции, колкото в европейският политически живот изобщо. Хора, които, нека да не е на самата европейска политическа сцена, но поне на българската да са показали, че имат собствена визия и идеи, с които страната да се превърне ако не във важен, то в разпознаваем член на европейското политическо семейство.

И каква е картинката от гледна точка на редовия избирател? Просто партийните лидери си изпращат някакви свои послушковци в Европа, осигуряват им добър живот с евродепутатските заплати и безкрайни командировъчни, а от своя страна ще получат чрез тях възможности за реализиране на политическа и икономическа далавера. Нас какво ни интересува това?

Тази картинка може и вероятно не е съвсем правилна. Тя обаче е реално съществуваща в представата на много хора – най-вече на тези, които няма да отидат до урните на 20 май.  

– А каква според теб е ролята на тези избори във вътрешнополитически план? Както се смята, резултатите от тях могат да доведат до разместване на балансите вътре в управляващата коалиция, ако ДПС вземе повече места от НДСВ например. Могат ли също те да изиграят роля за засилване или отслабване на позициите на десните опозиционни партии? 

– Най-очакваният ефект според мен е тези избори до голяма степен да потвърдят статуквото. В управляващата коалиция, дори и ДПС да вземе повече места от НДСВ, това може да доведе до нови и по-чести вътрешнокоалиционни закачки, но не и до реално преразпределение на властови ресурси, защото ДПС и без това е достигнало горната граница на обществената търпимост и отдавна получава обвинения за преяждане с власт.

По отношение на десницата също очаквам да се потвърди нейната слабост. Какви точно ще бъдат измеренията на тази слабост ще видим, но така или иначе е ясно, че в политиката след всяко дъно има още едно дъно.

С най-голям интерес се очаква представянето на партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, за която това ще бъдат първите избори след създаването и. Не се наемам да гадая какво ще постигне реално ГЕРБ, но каквото и да постигне повече от нула, това според мен, а и според мнозина наблюдатели в страната, ще бъде поредното доказателство за продължаващото настъпление на популизма в българския обществен и политически живот.    

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: