В ЕВРОПА БЕЗ ЕВРОПЕЙСКИ НАВИЦИ

декември 1, 2007 at 11:07 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

02.03.2007 

/Фили/ Въпреки че България вече е пълноправен член на Европейския съюз, съществуват, а понякога на различни нива и открито се изразяват съмнения по отношение реалната готовност на българското общество, включително политическата класа в страната, да мисли и действа по европейски правила и критерии. Това са съмнения, които засягат не толкова формалната страна на присъединяването, съдържаща изисквания за постигане на определени икономически и политически стандарти, а се отнасят до самата основна тъкан или другояче казано – до духа на публичния български живот. Колкото и относителни да са споменатите европейски правила, а още повече критериите, те все пак присъстват като неделима част от общата история на европейските демокрации и проекциите им ясно личат в начина, по който самият Европейски съюз функционира в момента. Главните механизми, на които той се основава, са постигане на съгласие чрез диалог и широк обществен дебат по основните теми. Именно липсата на нагласа за водене на диалог, за чуване, а не просто изслушване на противното мнение, както и способността да се формулират и провеждат истински сериозни обществени дебати, са елементите, които карат някои наблюдатели да са скептични и да казват, че не е достатъчно да се обуят европейски обувки и да се облекат европейски дрехи, за да стане човек  европеец.

В две поредни предавания на радио SBS с нашия политически коментатор от София Пламен Асенов ще се спрем на въпроса кои са необходимите, но непроведени дебати в българското общество през тези седемнадесет години на прехода от тоталитарна към демократична система и особено през последните десет от тях, когато се динамизираха отношенията с Европейския съюз. 

– Пламен, ще ни стигнат ли пръстите на двете ръце, за да изброим темите на тези важни, но непроведени дебати? 

– Съмнявам се, Фили. Ако обаче все пак трябва задължително да използваме ръцете си, за да броим в случая, можем да обобщим непроведените дебати като свързани с миналото и свързани с бъдещето. Или пък да ги разгледаме като вътрешни и външни. Или по някакъв друг начин. Във всички случаи обаче това биха били условни начини за описание, защото в обществения живот движението става не по еднопосочни улици, а се смесва хаотично, като на ориенталски пазар.

Да вземем например една от най-важните, но и най-сериозно избягвани в България теми като отношенията с Русия. Тя включва в себе си миналото не само доколкото Русия е правоприемник на бившата съветска комунистическа империя, но и защото вече няколко века Русия не крие амбициите си за влияние на Балканите, като България е един от инструментите за това. В същото време темата за Русия е и тема от бъдещето, доколкото е необходимо България не само да се откъсне от старите си зависимости, но и да участва активно в изграждането на общата европейска политика оттук нататък.

От друга страна отношенията с Русия могат да се разглеждат като предимно външнополитически, доколкото засягат формалните дипломатически и икономически договорености. В същото време обаче не може да се пренебрегва техния вътрешен аспект, доколкото в България все още има живи хора, възпитани със специално отношение към Дядо Иван, който някога ни е освободил от турците. Има също немалко хора, които са получили образованието си или по някакъв друг начин лично са свързани с Русия. Да не говорим за хората от бившите тайни служби или от бившата комунистическа номенклатура, които съзнателно са били, а се смята че и досега в една или друга степен са останали, проводници ако не пряко на руските интереси, то поне на проруски нагласи в българското общество. Всичко това влияе по един или друг начин и върху “формалните” външнополитически отношения.

Така че тамата за Русия никак не е еднозначна. Еднозначно е само голямото мълчание по нея, което се случва в България.  

– Все пак през последните години имаше не малко поводи, по които тази тема беше коментирана – веднага могат да се изброят например възникналите въпроси около строителството на атомната централа в Белене, петролопровода Бургас-Александруполис, случаят с изявленията на Владимир Путин в Мюнхен преди няколко седмици, въпроси, които включително и с теб сме коментирали в нашите програми….. 

– Безспорно, Фили, че такива поводи се появяват от време на време. Най-последният от тях беше реализираният от Парламента избор на четирима депутати за представители на България в така наречената Интерпарламентарна асамблея по православие със седалище в Москва. Този избор се извърши от управляващите, независимо от съществуващ доклад на службата за външно разузнаване, който предупреждава, че Асамблеята е всъщност начин за прокарване на руските интереси под прикритието на загриженост за развитие на православието.

Така или иначе, във връзка с някои такива поводи се наблюдават и усилия от страна на определени, предимно опозиционни партии, да се стигне до дебат на по-сериозно политическо ниво. Само че нещата някак много бързо заглъхват. Ако се върнем към изброените вече случаи, свързани с Русия, които са най-пресни, можем да видим какво е общото между тях. Получава се така, че основно една партия – Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов – се опитва да предизвика дискусия в Парламента, но не успява, защото е твърде малка. Понякога към нея се присъединява СДС на бившия президент Петър Стоянов, но дори и двете партии не успяват. После, заедно или поотделно, излизат с декларация, с която искат от президента Георги Първанов свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди темата, но президентът просто или не им обръща внимание или директно заявява, че няма да го свика. И толкоз.

Оттук нататък настава мълчание и едната или двете партии, които са реагирали, не започват да търсят по-широка обществена подкрепа за своите позиции. Не въвличат ообществото в такъв дебат, който от конкретния случай да прерасне в обсъждане изобщо на отношенията България-Русия, особено от гледна точка на новите реалности, когато България е вече пълноправен член на Евросъюза. Това е, което искам да подчертая специално – истински дебат по темата Русия просто никога не започва. 

– А защо се получава така? 

– Причините са много. От една страна смятам, че вина носят самите партии, които водят твърде конюнктурна политика, основана не на първични принципи, а на вторични реакции. Ако имат някакво стратегическо мислене, то е ориентирано от избори до избори и така те виждат дърветата по пътя си, но не и гората.

Другият много важен фактор в случая обаче е силната инертност, която българското общественост като цяло демонстрира. Дали това е някакъв вид умора от политиката изобщо, съпроводена с пренебрежително махване с ръка към всичко политическо, дали е невежество, неинформираност и липса на желание да се погледне по-далеч от собствения нос, аз не знам, вероятно социолозите могат да кажат по-добре. Факт е обаче, че такава инертност съществува. Нещо повече, тя до голяма степен изглежда стимулирана от медиите в България, които предпочитат дори и по сериозните теми да търсят жълтата новина или най-малкото да се плъзгат по повърхността на събитията, като избягват задълбочения анализ. Всъщност така се стига до порочен кръг, в който вече не е ясно кое е първичното – дали медиите са повърхностни, защото обществото иска така или обществото е повърхностно, защото медиите така му представят нещата.  

– Това, което казваш, включва ли и липсата на сериозен дебат по отношение на Европейския съюз и българското присъствие в него? 

– За съжаление – да. Да оставим настрани факта, че до голяма степен българските институции, държавата като цяло, ако не криеше информация, то поне не информираше достатъчно българското общество по време на преговорния процес за присъединяване към Евросъюза. Така от една страна правителствата, независимо от техния цвят, не успяха да се възползват от евентуална гражданска подкрепа по някои спорни въпроси от предприсъединителния договор, а от друга – самото общество зае позата на наблюдател, а не на участник в един процес, който пряко го засяга.

Нещо повече обаче. Въпреки че от реалното европейско членство на страната изминаха вече два месеца, никой в България не е казал и две думи по изключително важни теми като например разширяването на Европейския съюз. Взимам това като пример, защото тук основния интерес на България е свързан не толкова с въпроси, по които много се спори в други държави –  как и кога да стане разширяването, какви са механизмите за задълбочаване на европейския интеграционен процес.

Основната тема, която може да предизвика развихрянето на силни страсти в България всъщност е по въпроса за границите на самото разширяване и по-специално – за евентуалното присъединяване на Турция. Тази тема е очевидно поне толкова, ако не и по-болезнена, отколкото темата за отношението към Русия, но и тя по никакъв начин не присъства в дневния ред на българското политическо и гражданско общество.                

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: