4.ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:42 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , )

korica23.jpg

ПА ДЬО ТРИСТА И ПЕТНАДЕСЕТ  

Един ден Цвета и Търла-Мърла отидоха на балет. По-точно – отидоха в школа по балет с цел да станат балерини. Някак си обаче преди да отидат идеята им допадаше изключително много, а малко по-късно, когато вече бяха там, идеята остана да допада само на половината от тях.  

Според Цвета ходенето на балет беше твърде интересно занимание. Там, преди всичко, можеха да се видят  б а л е р и н и. Истински балерини, които току правеха шпагати, когато им хрумне. Или други някакви  е к з е р с и с и, което значи – упражнения специални. 

И повечето бяха с  п а ч к и. Пачка е особена балеринска рокля, дето всяко момиченце си мечтае да облече – хем рокля, хем разперена една такава около талията, кръгло разперена. Най-често беше бяла на цвят, но можеше да бъде и бледорозова. Или пък даже бледосиня…..И когато се движиш с нея, другите  п о л у ч а в а т  чувството, че ще литнеш. Или че си лебед.  

Но понякога, вместо пачка, ти даваха да облечеш  специална рокля с  в о а л и, които при танца първо се разпе-е-е-е-рват, а после те обгръ-ъ-ъ-ъщат. Всъщност даже роклята често се състоеше  с а м о  от воали…..Макар че докато дойде  времето да облечеш такава рокля и да излезеш на представление, изглежда трябваха много екзерсиси….. 

Балерините имаха още и  п а л ц и. Това пък са едни пантофки, които нагоре по крака се вързват с красиви панделки, а надолу, към пръстите, са чисто твърди отвън, и удобни за стъпване отвътре. С тях можеше да си ходиш на върховете на палците колкото си искаш. В смисъл – не на твоите собствени върхове на палците, защото това …..ох, доста боли, а на палците, които се наричат така, защото са  к а т о  палци и вместо….. 

В интерес на истината, Цвета отначало малко се обърка по въпроса кой палец какъв е и за какво служи. Дори за известно време нощем сънуваше кошмари, състоящи се от всякакви големи и малки палци, някои от тях страховити. Особено тези с нокти. 

Това обаче бързо отшумя, защото тя всъщност  х а р е с в а ш е  балеринските палци и постепенно премина към друг вид сънища, в които балерини палцираха под звуците на палцова музика, а публиката палцеше в несвяст накрая. 

Но, както се знае, щастието за едни, е нещастие за други. 

– Барелини! – с нотка на пренебрежение в гласа се изказа по въпроса Търла-Мърла, още след първото си посещение в балетната школа. И продължи да държи на думата си, макар да знаеше, че тя всъщност не се произнася точно по този начин. И независимо, че Цвета я смушкваше в ребрата всеки път, за да я поправи. 

– Само се мотаят насам-натам, въртят се като въртоглави около себе си или около някой друг, който уж бил храстче, току подскачат из въздуха…..И на това му викат  в и х ъ р а  н а  т а н ц а, моля ви се. А пък най-смешни са, когато накрая ритнат един-два пъти с крак и после разправят, че това било  т ъ ж н о – развихри се по-късно в къщи Търла Мърла, докато обясняваше нежеланието си повече да ходи на балет. 

В интерес на истината, тя не мислеше така от самото начало. В секундата, когато двете с Цвета влязоха в залата за балет, мястото и хареса. Най-вече огледалата, разбира се. Те бяха толкова много, че покриваха цяла стена. И още една стена  също, така че човек да може да се огледа отвсякъде и да види колко е красив. И всички други да могат да видят колко е красив човек. 

Само че, както Търла-Мърла установи веднага, в действителност никой не се интересуваше от това колко тя е красива. През повечето време, даже през  ц я л о т о  време, в залата се водеха някакви неразбираеми разговори, които изобщо не засягаха  нейните руси къдрици или прелестия начин, по който нослето и правеше лека извивка, погледнато….. 

– И-и-и…..раз….. – прогърмя гласът на някаква жена, която според Търла-Мърла изглеждаше така, сякаш никога през живота си не е хапвала нищо. Поне нищо съществено. Тези тайнствени думи на жената обаче бяха последвани от още по-тайнствени движения на група момичета, хванали се за една греда, просната край огледалата. Те започнаха да въртят ръце, крака и всичко, което можеше да се върти от едно човешко тяло. И го направиха по такъв начин, че някои от тях се оказаха заплетени в самите себе си.  

– И-и-и…..два….. – каза гласът, като след това половината от заплетените започнаха да се разплитат, а другата половина не успяха и си останаха така, докато жената с гласа не мина да ги разплете.  

Това също донякъде хареса на Търла-Мърла. Всъщност хареса и дотолкова, доколкото се случваше на някой друг, а не на нея самата. Засега – помисли си внезапно тя, като се сети, че нали е дошла тук, че да става  б а л е р и н а  и, че значи, че ако не днес, то че утре, че ще трябва, че да прави същото.  

Така започна нейното разколебаване по въпроса дали и доколко балетът е подходящо занимание за красиви малки момичета.  

А разколебаването пък много бързо се превърна в почти увереност, че не е подходящо, след като и казаха, че има някакво си Па дьо дьо, което значи двойна стъпка, но няма никакво си Па дьо три, което според нея трябваше да значи тройна стъпка. Стори и се доста несправедливо.   

Освен това и казаха, че ще трябва много да се потруди, докато получи красивата иначе пачка. Да не говорим за палците, за които ще трябва да се потруди още повече.  

Търла-Мърла нямаше нищо против това да се потруди. Никога не беше имала. Тя например редовно ставаше сутрин много рано, за да провери лично какво се приготвя на печката за закуска. С удоволствие криеше разни неща, собственост на Цвета, и после дълго и изтощително я гледаше как не може да си ги намери. А веднъж дори отиде до магазина да напазарува  б о н б о н и. Доброволно и най-самоотвержено.  

Само че когато в школата за балет и показаха какво е първа позиция, какво втора и така всичките шест, Търла-Мърла реши, че точно такъв вид труд ще и дойде в повече. Да си вързваш панделки на  к о с а т а  е едно, но да си вързваш  к р а к а т а  на панделки – съвсем друго, разбра тя, докато гледаше как Цвета почти го направи от първия път.  

И така Цвета и Търла-Мърла се оказаха разделени поне три пъти в седмицата през  часовете, когато едната ходеше на балет, а другата се чудеше какво да прави в къщи без нея. Отначало Търла-Мърла така и не успяваше да измисли нищо по-интересно като занимание.  

Един ден обаче, след като остана най-после сама, тя прерови цялата къща и пренесе всички огледала в стаята си, като ги нареди покрай  е д н а т а  стена. Защото само толкова имаше. После измъкна изпод леглото си и навлече предварително и тайно скроената  п а ч к а  от цветна разтегателна хартия. Тъй като не беше успяла сама да си направи  б а р е л и н с к и  палци, опита се да застане на собствените си, но не и се удаде много-много, затова зае  п ъ р в а   п о з и ц и я  и започна…..  

– Па дьо дьо…..Па дьо три…..Па дьо четири…..Па дьо пет…..- можеше да се чуе нейният глас по-късно, ако някой изобщо си беше направил труда да подслушва през вратата. Ако пък беше си направил и труда да погледне, щеше да я види как с танцови стъпки се обръща на различни страни, спира, оглежда се в огледалата, всичките едновременно, и продължава: – Па дьо шест…..Па дьо седем….. 

Когато Цвета влезе в стаята след време, Търла-Мърла беше стигнала до Па дьо триста и петнадесет. Защото тя беше не само изключително красиво, но и много умно момиче. Можеше да брои до колкото си иска – нищо, че все още не ходеше на училище. Нали и на балет не ходеше, ама стъпките ги знаеше до една.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: