2. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:25 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica21.jpg

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕБЕТАТА? 

– Чушлясах! – каза Цвета, като потриваше доволно коремчето си, но все още без да става от стола. На нейния език това означаваше, че се е натъпкала с чушки. Я к а т а. 

Всъщност в това нямаше нищо чудно, тъй като през последните дни Цвета ядеше с а м о  чушки. В различни варианти – пълнени чушки и пърлени чушки, празнени чушки и дразнени чушки, пържени и стържени, сладки-гладки, люти-плюти. Не можеше да им устои. И не можеше да им се насити. 

– Да не ти се надуе сега коремчето? – с внезапен интерес попита Търла-Мърла, която до момента само гледаше храната пред себе си и замислено си играеше с трохите, като ги правеше на топчета. 

– То  в е ч е  ми се наду – направо с гордост отговори Цвета. – Толкова ги обичам….. – добави тя, като се облегна до стената със стола, балансирайки само на двата му задни крака. 

– Не е достатъчно – оцени я на бърза ръка и с критично око Търла-Мърла. 

– Ами и аз си мислех, че мога да хапна още  м а л к о – съгласи се веднага Цвета. И като пусна внимателно стола да стъпи на четирите си крака, започна отново да яде. 

– Сега как е? – попита след малкото, като отново се потупа по коремчето. 

  Пак не е достатъчно – поклати глава Търла-Мърла. 

– Е, мога и още  с ъ в с е м  мъничко, ама за последно – сякаш леко се насили Цвета, която в действителност знаеше, че не може в устата си повече никаква чушка да мушка. Поне до довечера.  

– А сега – попита тя отново, секунда по-късно, след като по-скоро се направи, че хапва нещо. – Ъ-ъ-ъ…..не. Май не е това – разочарова я отново Търла-Мърла, която отново гледаше леко разсеяно. 

Всъщност Търла-Мърла беше не разсеяна, а замислена. Напоследък и се случи да види различни хора с големи кореми и мира не и даваше въпросът как става това и защо. Когато питаше, те даваха различни отговори. Мъжете обикновено се усмихваха, щипваха я по бузите или по носа, сякаш беше някакво хлапе, а не на цели шест-почти-седем, и отвръщаха, че като порасне, трябва да се пази от  б и р а т а.  

Търла-Мърла не познаваше никого на име  б и р а т а, но се съмняваше тя да е чак толкова страшна, че да е необходимо специално пазене. Ама пък ако беше? Кой ли може да е сигурен какво точно броди в света на възрастните. 

Още по-тайнствено се държаха обаче жените. Те погалваха Търла-Мърла по къдриците и със заговорнически вид споделяха, че когато порасне, ще разбере. А ако тя питаше дали и при тях това има нещо общо с бирата, отговорът беше само още по-съучастническа усмивка и леко, но категорично поклащане на глава.  

Само една госпожа най-мило и приятелски веднъж отговори, че вътре в корема си имала бебе, което расте, та ето защо и той растял. Това беше толкова невероятно, че Търла-Мърла незабавно и най-доброволно класира жената дори на по-предно място от самата себе си в класацията “Измисляч на годината”.  

– Бебетата да не са ти някакво мушкато, да си ги отглеждаш в корема като в саксия – възмущаваше се Търла-Мърла днес, докато разказваше на Цвета каква всъщност е работата и защо така живо се интересува от  размера на чушкавото и коремче. На нейния език чушкаво означаваше – пълно с чушки. Или създадено чрез тъпкане с чушки. 

– Дори ако приемем, че това за бебетата е истина, пак остава въпросът как  в л и з а т  те вътре в коремите на хората – продължаваше разсъжденията си тя. – Само не ми казвай – през устата, защото  ти днес нали опита, при това не с бебета, а с обикновени чушки, и пак не можа да ти се надуе толкова….. 

– А-а, не, аз друго исках….. – прекъсна я Цвета. 

– И освен това как излизат оттам  п о с л е, когато  п о р а с н а т? – прекъсна я от своя страна Търла-Мърла. Това беше наистина най-същественият въпрос и тя го знаеше.  

Цвета също го знаеше, но някак си не искаше да се предаде. Не беше от тоя вид хора. В околностите не я познаваха като такава.    

– Няма Барби с корем – мъдро отбеляза в този момент Цвета, докато отново се облягаше със стола на стената. 

– Какво? – не повярва на ушите си Търла-Мърла. Но веднага, щом се огледа, си даде сметка, че сестра и казва истината.   

Из стаята наоколо имаше стотици Барбита. Всички те бяха с кръшни снаги и стегнати талии, облечени в, е, понякога наистина вече пораздърпани, но изначално прекрасни рокли. Имаше освен това Барбита с  м ъ ж. Имаше дори и Барбита с  б е б е т а. Но нямаше нито една Барби, която да има голям корем. 

– Ако бебетата се отглеждаха по този начин, щеше да има и Барби с голям корем, нали – поясни Цвета мисълта си. 

– Ами-и…..да. Права си, между двете  о ч е в и д н о  няма нищо общо. Със сигурност е измислица – въодушеви се Търла-Мърла. Но бързо помръкна: – И все пак остава въпросът как и защо на хората им растат  к о р е м ч е т а, след като с ядене не става….. 

– Може би все пак наистина е свързано с тази, б и р а т а, де? Но въпросът откъде се  п о я в я в а т  бебетата пак продължава да…..- не довърши  Цвета, като се зае и тя да прави трохите на по-малки или по-големи топчета. Не че имаше намерение да ги яде. Нито пък някакво друго намерение. 

Но постепенно изпод пръстите и започнаха да се оформят различни фигурки – на  бебета най-вече. Бебета големи и бебета малки, бебета с кореми и бебета със залъгалки, крачещи-плачещи, пикащи-викащи….. 

И тогава първо Цвета, а после и Търла-Мърла, се учудиха колко лесно било то        в с ъ щ н о с т.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: