Не сте сами: СТАРИ СТРАХОВЕ И НОВ ЦИНИЗЪМ

ноември 29, 2007 at 2:07 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (БСП, Либия, Не сте сами, Сергей Станишев, кампания, медицински сестри, политика, политически коментар)

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

09.02.2007 

/Фили/ Днес се навършват точно осем години, откак пет български медицински сестри и един палестински лекар бяха задържани в Либия по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН близо 400 либийски деца. След дълъг и до голяма степен компрометиран от различни съмнения процес, шестимата медици получиха смъртни присъди, които през декември миналата година бяха потвърдени на втора инстанция. В момента се подготвя процедурата по обжалване на присъдите пред Върховния съд на Либия. Междувременно обаче България, която до декември се придържаше към политиката на тъй наречената тиха дипломация и като цяло се стараеше да тушира гражданските протести по темата, изведнъж промени коренно политиката си. Така стартира кампанията “Не сте сами”, която бързо обхвана не само цялата страна, но се превърна и в международна, след като получи подкрепа от политици, медии и хора на шоубизнеса, главно в Европа и Съединените щати.

Днес в София се очаква да бъде един от върховете на кампанията “Не сте сами” като ще бъдат проведени шествие, молебени за здраве и живот на медиците, извършени от представители на основните вероизповедания в България, както и голям митинг на площада пред храм “Александър Невски”.  

– Пламен, ще почувстват ли петте медицински сестри и палестинският лекар този петък една наистина голяма подкрепа от София? 

– Да, Фили, при това не само от София. Подобни протестни шествия и митинги вече се проведоха през последните дни в различни по-малки градове на страната. Очаква се днес такива прояви да има и в различни градове поне в 12 други държави, като в тях се включват не само страни от Европейския съюз, но и Съединените щати, Канада, Япония, а доколкото е известно тук – и Австралия. Сто българи от цял свят са подписали писмо до германския канцлер Ангела Меркел, което ще бъде връчено днес в немското посолство в Лондон. В писмото Германия, като страна, която председателства в момента Европейския съюз, се призовава да работи за налагане на икономически санкции срещу Либия, ако петте медицински сестри и палестинският лекар не бъдат освободени.

Освен това самата проява в София се предполага да бъде наистина грандиозна, като в нея вероятно ще се включат стотици хиляди хора. За първи път на площад “Александър Невски” трябва да прозвучи песен по текст на Михаил Белчев, която е написана специално за случая, а в репетициите за изпълнението и се включиха много от най-известните български певци и актьори.

За мен лично по-впечатляваща сякаш изглежда обявената за едно и също време в различни храмове молитва за здравето и живота на медиците. Става въпрос за молитва, която освен в катедралния православен храм в центъра на София, по същото време ще се проведе и в еврейската синагога, в арменската и католическата църква, както и в храмовете на Обединените евангелски църкви. А заради мюсюлманското изчисление на времето, молитвата в софийската джамия беше още снощи.

Поне през последните седемнадесет години аз не си спомням в България да е имало случай на подобно единомислие и единодействие сред представителите на различните религиозни общности, а и като цяло в българското общество. 

– И защо според теб сме свидетели на подобен феномен точно по този повод? 

– Наистина сме свидетели на феномен и в основата му стоят няколко свързани фактора. На първо място това е чисто човешкото съчувствие към съдбата на шестима души, които са невинни и въпреки това са държани вече осем години в затвора с висящи над главите си смъртни присъди. В случая си позволявам да кажа “невинни”, защото такова е мнението вероятно на почти сто процента от българите, а и поне известната в България информация води към това заключение.

Вътрешното убеждение за невинността на медиците се появи не изведнъж, а се натрупа постепенно в обществото. За това повлияха както например мненията на световноизвестни учени в борбата със СПИН като професорите Монтание и Колици, според които епидемия от СПИН в Бенгази е имало още преди времето, когато сестрите изобщо са постъпили на работа, така и сериозните основания за съмнения в независимостта на либийското правосъдие. Тези съмнения се свързват и със свидетелствата за изтезания от времето преди процеса, и с редица процедурни, но и по същество решения от самия процес. Те обаче отиват и по-далече, като се поставя въпроса доколко в условията на едноличния диктаторски режим, какъвто съществува в Либия, може изобщо да се говори за независимо правосъдие.

Сякаш последните развития от декември насам, когато смъртните присъди на медицинските сестри бяха потвърдени от втората съдебна инстанция, още повече засилват значението на подобен въпрос. Имам предвид откритият пазарлък, който режимът на Муамар Кадафи започна със Запада за съдбата на осъдените. Либия на практика предложи те да бъдат разменени с осъдения за атентата над шотландския град Локърби либиец Абсел Басет Али ал Меграхи. Това е пазарлък, който включва на практика размяна на заложници и в него е включено също изискването за изплащане на откуп.

Но всъщност мисълта ми беше, че хората в България, независимо дали са напълно информирани по случая с осъдените медицински сестри, имат своите основания да им съчувстват силно и да бъдат искрени в това съчувствие.

Нещо повече, по всичко личи, че то включва и съзнанието, както писаха вече някои анализатори тук, за появата на нов вид общност, за общност, в която гражданина може да разчита на другия гражданин до себе си. Метафорично най-добре това бе изразено в един от големите български вестници, който по повод на кампанията “Не сте сами” излезе със заглавие “Не сме сами”. И в статията дори се твърдеше, че чувството “не сме сами” може би има общо и със зараждането на истински европейски нагласи за солидарност след присъединяването на страната към Европейския съюз, солидарност, от каквато българите бяха напълно лишени по времето на тоталитарния режим, а и в годините на прехода след това. 

– Те бяха лишени не само от гражданска солидарност, но до голяма степен и от подкрепа от страна на държавата в подобни случаи…..

– Да, и това сигурно също е фактор, който оказва влияние…..В края на краищата, случаят с осъдените български медицински сестри в Либия се развива по време на управлението на три различни по характер и идеология правителства, които обаче демонстрираха и демонстрират пълно безсилие за справяне с проблема. Такова е поне мнението на мнозинството българи в момента. И изглежда те имат право, ако се вземе предвид факта как гражданската активност по темата беше задушавана през последните години.

Нещо повече – има много основателни съмнения, че отделни партии и политици се опитваха и се опитват да използват ситуацията за свои лични или тяснопартийни цели. Това се отнася включително и за възможността да се използват днешните протести и изобщо кампанията “Не сте сами”.

Последният най-фрапиращ пример в това отношение беше едно изказване на министър-председателя и лидер на управляващата Българска социалистическа партия Сергей Станишев пред партиен форум на  социалистите преди по-малко от седмица. В изявлението си Станишев заяви, че един от проблемите, които могат да доведат до сериозно разклащане на позициите на управляващата коалиция в България, е евенуталното неблагоприятно развитие на случая с осъдените медицински сестри в Либия. Той каза още, че управлението трябва да мобилизира максимална помощ по случая от САЩ и Европейския съюз и добави, че мобилизацията на българското общество в подкрепа на сестрите има точно желания ефект върху западните партньори на България.

Циничността на подобно изявление, в което не толкова спасяването на осъдените, а съдбата на управляващите се поставя като център на проблема, всъщност е показателна за това, че държавната машина в България все още живее с рефлексите по-скоро на мащеха за своите граждани, на които всъщност е призвана да служи и които трябва да защитава в тежки ситуации.