ИЗВОРЪТ

ноември 29, 2007 at 3:18 pm (Поезия, превод, Яцек Качмарски) (, , , )

 Тече реката в клисурата – бразда, която сама се дълбае.

И стените растат – все по-високо, там навярно са равнини.

Колкото повече е водата, толкова по-надълбоко отива,

със сенки от склонове реката сама се покрива….. 

Пясъкът изпод струята бяга, струята – сякаш бездна – пясъка вае.

Но тази река е вечно на дъното. И ще бъде – както била е.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

А по стените високи – белези в багри и рани, на реката историята, на бреговете –

сенки на бивши дървета, следи от бивши камъни, тиня затлачена – въпреки себе си.

Блясък слаб непрестанно отдолу земята разрязва.

Земята отгоре, над него, непрестанно зараства. 

Отстрани – чакъл и глина, да спрат бягството. Но водата съска, поглъща, живее;

вие, обхожда, попива; скача, пени се, но тече. Все тече – въпреки бреговете.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

Понякога в блато водата, с кожа мръсно-зелена, почти застива. Там следата

по-бързо изчева от онзи, който я е оставил – невидими са блатните примки.

Но изворът непрестанно извира, между скалите пулс има,

и има течение, макар незабележимо! 

Небето сякаш го няма – хладна и тъмна бездна.

И нека лавини каменни да се срутват!

И стените да срастват без милост!

Но кой дълбае пространства за утре,

ако не реката подземна? 

Пещери в скалите ще изкопае

и злато от жилите ще събира.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

1978     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: