В България: ОТНОШЕНИЯТА С РУСИЯ СА ПОВОД ЗА МЪЛЧАНИЕ

ноември 29, 2007 at 2:38 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

23.02.2007 

На международен форум в Мюнхен преди по-малко от две седмици руският президент Владимир Путин направи изявление, което предизвика силен отзвук в редица, най-вече европейски, държави, както и в Съединените щати. Дали Русия не се връща към политиката от времето на Студената война – това беше и продължава да е един от основните въпроси, занимаващи политическите анализатори оттогава насам. Въпросът беше предизвикан както от острия тон на Путин, така и от откритата демонстрация на руски имперски амбиции,  съчетани с авторитарно мислене при оценката на редица събития от последните години. Руският президент разкритикува много аспекти от водената от западните държави международна политика, като започна от идеята, че напоследък светът се е превърнал в еднополюсен и това не е добре за самия свят. Той се опита да постави себе си в ролята на демократ, загрижен за глобалния мир и справедливостта в отношенията между държавите, без обаче да може да прикрие раздразнението си, че Русия не е вече онзи фактор в международната политика, какъвто беше бившият Съветски съюз.

Две теми от изявлението на Владимир Путин имат пряко отношение към България и водената от нея през последните години политика. Едната е свързана с процеса на  разширяване на НАТО на Изток, а другата е споразумението за разполагане на американски военни бази на територията на България и Румъния. Това, заедно с американското намерение за разполагане в Чехия и Полша на елементи от системата за Противоракетна отбрана, по-известна като “Междузвездни войни”, беше образно определено от Путин като “издигане на нова, виртуална Берлинска стена”. 

– Пламен, имаше ли реакция от страна на официалните български власти на тези изявления на руския президент? 

– Не, Фили, въпреки че България беше пряко назована сред страните, които очевидно предизвикват смущения в душата на руския президент, както и въпреки че изявлението му беше направено в присъствието и на българския министър на външните работи Ивайло Калфин. Тъй като това се случи на 43-та международна конференция по въпросите на сигурността, външният министър на България можеше да зададе въпрос или да направи коментар, както стори това например чешкият му колега Карел Шварценберг. Шварценберг реагира веднага, като каза: “Трябва да благодарим на президента Путин, който се постара не само да даде по-голяма рубличност на конференцията, отколкото очаквахме. Той изложи съвсем ясно защо НАТО трябва да се разширява”.

Нещо повече обаче – дори след завръщането си в София Ивайло Калфин на практика се опита да омаловажи изявлението на Владимир Путин, като даде да се разбере, че официална българска реакция всъщност няма да има. Така че в момента аз малко се страхувам да обсъждаме тази тема, защото може би  нарушаваме правилата на елементарната логика, която изисква да не се водят разговори за несъществуващи неща. 

– Е, в края на краищата, в политиката дори липсата на реакция е форма на реакция, така че логиката си съществува. Въпросът ми обаче е наистина ли толкова остро  изказването на руския президент засяга България, че да е необходима официална реакция? 

– На мен ми се струва, че като цяло изказването на Путин в частта му за разширяването на НАТО и разполагането на американските бази беше опит да се  постави под съмнение правото на страни като България да водят независима външна политика.

Руският президент се позова на някакви договорености, постигнати в началото на деветдесетте години, по времето когато се разпадна Варшавският договор, между Михаил Горбачов и тогавашният Генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер, договорености за това, че НАТО няма да се разширява повече на Изток. От думите на Путин нещата прозвучаха така, сякаш Варшавският договор е бил една едва ли не доброволна организация, която се е саморазпуснала в името на мира и спокойствието на целия свят, а не че се е срутила под натиска на вътрешните си проблеми и нежеланието на хората да живеят повече в задушаващата ги комунистическа система. И още – че страните от бившия Варшавски договор нямат право сами да решават с кого да влизат в съюз, само и само да спазят някакви договорености, по които нито някога са водили преговори, нито са подписвали.

По подобен начин беше представена от Владимир Путин и темата за американските бази в България и Румъния. Той спомена тези бази като част от упрека към НАТО, че продължава да се разширява на Изток, като напълно пренебрегна факта, че това не са бази на НАТО, а на Съединените щати и решението за тяхното разполагане беше взето след няколкогодишни трудни преговори на двустранна основа. Да оставим настрана чисто техническите подробности, че това всъщност не са бази, а тренировъчни полигони с твърде малък постоянен персонал, от който надали би се почувствала застрашена и държава като Андора ако те бяха на нейните граници, камо ли страна като Русия.

Но всъщност важното в случая е не само, че руският президент демонстрира в изказването си пълно пренебрежение към фактите, нещо повече, опит за манипулативното им излагане, а и демонстрира поведение на човек, който държи монопол над истината, който изразява истината от последна инстанция. Може би точно това негово държане даде повод на американският вестник “Уолстрийт джърнъл” да излезе с недвусмисленото заглавие – “Руска наглост”. В края на текста, който е написан като отворено писмо до Владимир Путин, се казва: “Един човек, който познава добре Вас и Вашите приятели, каза, че светът познава монархии, диктатури, военни хунти и демокрации, но „само във фантастичните истории има идване на власт на тайни агенти”. Засега. Тяхната най-характерна черта: Наглост. 

– Пламен, а как реагираха на случилото се българското обществено мнение и  опозиционните политически партии? 

– Общественото мнение, доколкото може да се съди по отразяването му в медиите, сякаш забеляза темата, но не се развълнува кой знае колко от нея.

Ако във вестниците се появи нещо повече от информация за изявлението на Путин по време на Мюнхенската конференция, то бяха предимно цитирани анализи и коментари от западни издания. Тази технология на медийно отразяване, която съвместява чистата съвест от това да кажеш нещата с избягване на нежеланата конфронтация с властта, тъй като само цитираш някой друг, се прилага не за първи път от българските медии като цяло. Разбира се, имаше известни изключения като например една кратка бележка във вестник “Дневник”, в която се казва: “Трагикомично е, че в Мюнхен тъкмо Путин свали от очите на Запада превръзката, която постоянно му пречи да възприема Русия такава, каквато е – отново укрепнала авторитарна сила, която използва относителната си вътрешна стабилност и рекордните цени на петрола и газа за външнополитическо настъпление.

Или престарелият вече журналист Петко Бочаров, който излезе със заглавие –  “Путин не е в час”.

Що се отнася до политиците – веднъж в един наш разговор по-рано бях споменал, че за българските политици темата за отношенията с Русия е нещо като тема-табу. Та така се оказа и в този случай. Пак с едно изключение – от страна на Демократи за силна България, малката дясна партия на бившия министър-председател Иван Костов. От ДСБ реагираха бързо и остро на случилото се, като призоваха президента Георги Първанов да даде “недвусмислена оценка” за изявленията на Владимир Путин. “От ДСБ изразяваме дълбока тревога от заплашителното изявление на руския президент. Посрещаме с възмущение малодушната реакция на българския външен министър, който се опита да омаловажи заплахите в руската позиция и да изкара, че тя не засягала България. С това българското правителство изпълни за пореден път отредената му от Кремъл роля на “Троянски кон” – каза  лидерът на партията Иван Костов, като още през миналата седмица поиска свикване на Консултативния съвет по национална сигурност към президента, който да разгледа темата. ДСБ настоя също кабинетът на Сергей Станишев “да изрази дълбоко разочарование пред руското правителство, да предложи проект на общ политически отговор на НАТО и ЕС на конфронтационните тези и намерения, изложени от руския президент и да замрази всички проекти с руско участие като АЕЦ “Белене” и Бургас-Александропулис, докато не се изяснят конкретно стратегическите планове на Москва”. Междувременно през тази седмица Иван Костов предприе поредна стъпка в посока на своите искания, като демонстративно напусна заседанието на Съвета по сигурността към президента и още веднъж заяви, че то се занимава с излишни неща, докато важните въпроси като изявлението на Путин и изобщо отношенията с Русия се пренебрегват.

Разбира се, нито едно от исканията на ДСБ не е дало резултат през последните две седмици, а при липсата на обществен натиск върху управляващите, едва ли може да се очаква резултат и в предвидимо бъдеще. Резонният въпрос обаче е – какво повече всъщност трябва да стане, за да започне българското общество реално да проглежда за заплахите, свързани с поведението и амбициите на путинова Русия.       

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: