НЕФТОПРОВОД ИЛИ НЕФТА – С КОФИ

ноември 28, 2007 at 3:49 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

02.02.2007 

/Фили/ Един от основните акценти през изминалата седмица в България отново, както често напоследък, беше свързан със събития и въпроси от сферата на енергетиката. Пред финализиране е сделката за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис, тристранен проект за пренос на руски нефт, в който участват България, Гърция и Русия. Очаква се на седми февруари в Бургас договорът да бъде подписан на експертно ниво, въпреки някои неясни и спорни въпроси, които продължават да съществуват.

В сряда в Скопие пък вече беше подписан договор за строителството на друг нефтопровод през територията на България, през който ще се пренася каспийски нефт от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора. Проектът е част от системата за осигуряване на европейската енергийна независимост  и е силно подкрепян от Съединените щати.

Междувременно все по-сериозно и настойчиво България поставя въпроса за евентуалното повторно отваряне на закритите по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок  от атомната централа в Козлодуй. Това става като се търси подкрепа от засегнати поради намаления български енергиен износ балкански страни и въпреки неколкократните напомняния от ЕС, че подобно развитие е невъзможно. 

– Пламен, за последния месец вече два пъти говорим на теми, свързани с енергетиката. Защо според теб точно те се оказват на преден план в първите седмици след присъединяването на България към Евросъюза?  

– Всъщност, Фили, смятам че от една страна може да се мисли за някакво случайно съвпадение във времето, доколкото и изграждането на двата нефтопровода, и повторното откриване на реакторите в Козлодуй са въпроси, които съществуват отдавна. Някой би могъл да каже дори, че те доста се провлачиха във времето, но сега изглежда идва момента да намерят окончателно решение.

От друга страна обаче, доколкото политиката и икономиката са скачени съдове, мисля че има сериозни и вътрешно и външнополитически основания тези привидно чисто икономически събития да се случват сега. 

– Какви са те? 

– Присъединяването към Европейския съюз като че ли наистина се оказа катализатор за развитие на процеси в много посоки. Например преди две седмици, когато говорихме с теб за подписването на договора за строеж на АЕЦ Белене и за преговорите по въпроса за транзит на газ през България, стана дума, че руснаците твърде много бързат. Те искат да заемат – или по-скоро да продължат да заемат – изключително силни позиции на енергийния пазар в България, който в някаква степен е ключ към енергийните пазари на всички балкански страни. Сега това бързане се потвърждава с изглеждащото вече на приключване споразумение за нефтопровода Бургас-Александруполис.

Преговорите по този проект се точат вече десетина години и решението за финализирането им напоследък беше взето твърде набързо. В него има силен политически момент и той е свързан с факта, че руснаците вече разглеждат някои от по-северните си трасета за пренос на нефт до Европа като – нека го кажем така – политически не твърде изгодни. Имам предвид факта, който впрочем не се коментира много в България, но от това не става по-малко факт, че Полша провежда твърде неизгодна от руска гледна точка политика на търсене на енергийна независимост, като застава пряко на пътя на руския нефт. Поляците не само не допуснаха руски компании да изкупят техни рафинерии и нефтопроводи, но и самите те закупиха рафинерии в Литва и Чехия. “В един момент можем да накараме руснаците да си пренасят нефта с кофи” – това е станало доста популярна шега напоследък в Полша. Така че в търсене на алтернативни пътища, Русия се зае най-после сериозно и с проекта Бургас-Александруполис.  

– Означава ли това, че руснаците са се съгласили на отстъпки, които да са изгодни за българската страна, след като толкова бързат? 

– Не. При преговорите по-рано те получиха съгласие и от българска и от гръцка страна да имат петдесет и един процента дял в собствеността на петролопровода. Сега пък на дневен ред е въпроса за собствеността на терминала в Бургас, откъдето тръгват тръбите на трасето. За него руснаците искат да държат направо сто процента от собствеността и не е ясно как в крайна сметка ще бъде решен въпроса.

Като говорим за това, има и един друг много важен момент. Преди време българската страна поиска терминалите на двата петролопровода, които тръгват от Бургас – и този за Александруполис и този за Вльора – да се обединят, като се обоснова с аргументи, свързани с опазване на околната среда. В този смисъл руското искане за сто процента собственост над общия терминал изглежда дори нахално, защото те нямат никакво отношение към другия тръбопровод, който се изгражда с европейски и американски капитали. Всъщност вчера на пресконференция в Москва лично президентът Владимир Путин отново направи опит директно да притисне България и Гърция за исканите от Русия отстъпки.

В същото време обаче лявото българско управление не се противопоставя категорично на руските апетити и това е другата част от отговора на твоя въпрос. В случая руснаците не правят отстъпки защото бързат, а бързат, за да постигнат отстъпките, които управляващите в България изглежда са готови да им дадат. За разлика, както споменах, от управляващите в други европейски държави като Полша. И доказателство за това е не само продължаващото криене на информация от обществото за параметрите на постигнатите договорености.

Доказателство може да се търси и в неохотата, с която България подписа споразумението за европейския петролопровод Бургас-Вльора, който е на стойност 1,2 милиарда долара и чиито капацитет е около 950 хиляди барела дневно. Както е известно, това подписване се състоя в сряда в Скопие. Най-неочаквано във вторник следобед обаче българският министър на регионалното развитие Асен Гагаузов обяви, че няма да отиде в Скопие, защото по същото време е зает – представи си – с първа копка на някакъв участък от автомагистрала “Хемус”. Доколкото е известно, тази информация е предизвикала бързи дипломатически совалки и в края на краищата, след оказан натиск, министърът замина.

Подобни прояви обаче по никакъв начин не се вписват в представата за водене на политика в една нормална европейска държава и ако продължат, може да се очакват и по остри реакции от Брюксел. А такива вече има по другата актуална напоследък енергийна тема – опитите за повторно откриване на спрените реактори в Козлодуй.  

– Да, за тази кампания също вече говорим няколко пъти през последния месец, но защо тя продължава толкова настойчиво? 

– Управляващите се позовават най-вече на различни икономически измерения, свързани със закриването. Това направи включително президентът Георги Първанов вчера в изявление в Брюксел. Използва се на първо място факта, че българският износ на електроенергия за страни от региона като Македония, Сърбия, Албания, Косово, Черна гора, намаля рязко, някъде между три и четири пъти по данни от различни източници. Само че закриването на реакторите е отдавна предизвестено събитие и тези загуби би трябвало също отдавна да бъдат калкулирани. Освен това има и механизми за компенсация от страна на Европейския съюз, при това Брюксел изглежда склонен да преразгледа и евентуално да увеличи предвидените за това  суми.

Така че според мен нещата опират до голяма степен до вътрешнополитически интереси. Имам предвид, че темата за закриването на реакторите през последните години беше използвана твърде популистки от различни, предимно леви и националистически организации, но така или иначе с течение на времето се създадоха доста силни обществени настроения срещу това закриване. Сега обаче предстоят избори за евродепутати през пролетта и за местни органи на властта през есента и темата изглежда твърде удобна и печеливша в тези предстоящи кампании. И неслучайно управляващите в момента НДСВ, партията, която подписа съгласието за закриването на реакторите, и БСП, партията, която реално ги закри, решават да я използват като предизборен ход, отнемайки по този начин територия от плащещите ги популистки формации като Атака и новосъздадената партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов.

Интересното е, че те правят това въпреки ясните сигнали от страна на Европейския съюз, че няма да преразгледа въпроса. Неотдавна комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс заяви, че Европейската комисия е склонна да обсъди създадената след закриването на реакторите ситуация с недостига на електрическа енергия на Балканите, но не и да преразглежда самото решение за закриване. Само ден по-късно, доста по-натъртено и рязко, същото повтори и неговият говорител Феран Тараделас, с което издаде съществуващото вече раздразнение в европейските среди от поведението на официалните български власти. Друг е въпроса дали управляващите в България имат сетива, за да чуят подобни сигнали. И дали изобщо искат да ги чуят.                                                                                                                                          

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: