БУРЯ ВЪВ ВТОРАТА ПРЕЗИДЕНТСКА ЧАША ВОДА

ноември 27, 2007 at 12:22 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.01.2007 

/Фили/ След като на изборите през есента президентът Георги Първанов спечели втори мандат, през изминалата седмица бяха проведени и официалните церемонии по  встъпването му в длъжност. В петък Първанов положи клетва пред Народното събрание, а в понеделник церемонията продължи с двадесет и един топовни салюта пред паметника на незнайния воин. И в двата случая президентът направи изявления, които очертаха неговата визия за развитието на страната през следващия петгодишен период. Те обаче предизвикаха и нееднозначни реакции – при това не само от страна на опозицията, а също в редиците на собствената му партия БСП, както и в доминираната от социалистите тройна управляваща коалиция. 

– Пламен, кои бяха темите от изявленията на президента Първанов, които привлякоха най-силно общественото внимание? 

– Като най-изненадващ за публиката в България изглежда се очертава онзи съвсем кратък пасаж в петъчното изявление на Георги Първанов пред Парламента, в който той отправи известна критика към непубличния начин, по който се взимат решенията в управляващата тройна коалиция. Говорейки за отношенията си с правителствата, при които се реализират неговите президентски мандати, Първанов заяви, че ще бъде първият критик на правителствени или парламентарни подходи, които смята за погрешни. “В този връзка искам да отбележа – каза Георги Първанов – че не намирам за редно затварянето на взимането на решения по възлови, дори конкретни въпроси, в тесния кръг на Съвета на коалицията. Подменянето на демократичните процедури – процес, който наблюдаваме и при управляващи и при опозиция, може да се окаже един от факторите за засилващо се недоверие към политиката.”  

Тези думи на Георги Първанов засягат един наистина болезнен вече за българското общество въпрос. Както мнозина наблюдатели смятат, всъщност със създаването на този Съвет на коалицията, в който влизат лидерите на трите управляващи партии – БСП, НДСВ и ДПС, в държавата започна да съществува орган, който взима важни управленски решения, без на практика да е официален, без да е контролиран от някого и без да е отговорен пред никого. Обществото е с впечатлението, че там, грубо казано, управляващите си разпределят баницата, а заседанията на правителството след това се провеждат съвсем формално, като само потвърждават вече взети решения.

В този смисъл реакцията на Георги Първанов беше на място. Тя обаче прозвуча неочаквано поради няколко причини. Първата е, че самият Първанов е идеолог и създател на управляващата тройна коалиция, така че носи своята немалка отговорност за нейното структуриране и за механизмите, по които тя функционира. Втората причина е във факта, че правителството съществува и работи по тази схема вече година и половина, така че и досега президентът имаше достатъчно време и поводи да реагира, но не го направи. 

– А защо според теб реакцията му идва точно сега? 

– Ако в България думите на политиците означаваха това, което се чува, аз бих казал, че няма защо да търсим други причини извън самото изявление. В края на краищата – опита за подмяна на демократичните процедури е нещо наистина съществено, което може и трябва да тревожи президента.

В същото време обаче редица характеристики на самия Първанов като политик, редица натрупани досега обстоятелства, както и някои от реакциите на това изявление сочат, че то по-скоро е насочено към идеята не толкова българското общество, колкото самият президент да имат контрол върху механизмите за вземане на управленски решения.  

– Какво имаш предвид? 

– Ами смятам, че е достатъчно да се посочат няколко всеизвестни факта, за да стане ясно. Например фактът, че Георги Първанов е човек, който обича да контролира ситуацията. Той например е първият български президент, който след заемането на този пост, успя да запази, при това целенасочено, механизмите и възможностите си за влияние вътре в собствената си партия. Независимо от постоянните му декларации, че е президент на всички българи, той си остана със силни позиции, дори на практика неформален лидер на лявата БСП, нещо, което предшествениците му Желю Желев и Петър Стоянов не успяха да направят и заради това не само браха, но и ядоха  горчиви плодове.  

Вторият факт е, че това не се харесва на Сергей Станишев, младият и често подценяван, но иначе твърде амбициозен лидер на социалистите и министър-председател на страната. Тлеещото напрежение между премиера и президента в България е публична тайна и по всичко изглежда, че с механизмите на Съвета на коалицията Сергей Станишев потърси и намери начин до известна степен да се еманципира от влиянието на Първанов. Нещо, което пък на него няма как да му се харесва.

А президентската реакция дойде едва сега, защото Георги Първанов е вече в силна позиция след спечелените избори за втория си, но последен по Конституция мандат. 

– А как реагира премиерът на критиките от страна на президента? 

– Всъщност реакцията на Сергей Станишев според мен потвърждава казаното дотук. Той на практика зае не просто отбранителна, а направо твърда позиция, като каза, че не е съгласен с критиките, защото Съветът на тройната коалиция работи добре и всъщност тя няма други реални механизми за взаимодействие. Скритият ответен удар в това изявление е намекът, че без този орган коалицията може и да се разпадне – нещо, което вероятно би било истински политически кошмар за Георги Първанов. 

– А каква беше реакцията на опозицията в тази ситуация, може ли тя да се възползва от – както казваш – вече станалите публични прояви на напрежение межу президент и премиер? 

– Опозицията в България продължава да бъде твърде слаба, разпокъсана и неспособна за истинско действие. Всъщност на този фон нейните слабости изпъкват още по-ясно. Така че опозиционната реакция към програмното изявление на Георги Първанов миналия петък в Парламента беше общо взето иронична, но нищо повече.

Лидерът на дясната партия Демократи за силна България Иван Костов например каза, че в цялото си изявление Първанов на няколко пъти е откривал топлата вода. В същото време и той и други лидери на десни партии отхвърлиха като нереалистични прозвучалите искания от страна на президента да получи допълнителни правомощия като например правото за директно насрочване на референдуми, повишаване на правомощията на Консултативния съвет по национална сигурност или създаването на специален орган за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Специално последната идея получи силни критики и от много независими политически наблюдатели, които смятат, че в страната има предостатъчно както законодателни, така и институционални възможности тази борба да се реализира. Необходима е обаче проява на политическа воля и странно е точно президентът да признава, че тя не е налице – отбелязват коментаторите.

Така или иначе, цялостното впечатление от събитията и коментарите покрай встъпването в длъжност на Георги Първанов за втория му президентски мандат, е по-скоро за буря в чаша вода. Погледнато в перспектива, това означава, че вероятно не могат да се очакват някакви резки политически промени в страната, както – за радост – по отношение на кризи, така и – за съжаление – по отношение на бързи положителни развития.    
  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: