АКО ЕРАЗЪМ СЕ БЕШЕ РОДИЛ БЪЛГАРИН

ноември 26, 2007 at 1:26 pm (Стари неща) (, , , , , , )

Пламен Асенов

 септември, 2006 

публикувано в „Дневник“ 

Ø      Не е истина, че “човешката глупост прави живота поносим”, защото тогава българската политика щеше да бъде твърде поносимо място

Ø      Проблемът е както че десницата не се държи като десница, така и че  левицата продължава да се държи като левица  

В Пловдив казват, че когато преди около пет века Дезидериус Еразмус, известен повече като Еразъм от Ротердам, е написал своята “Възхвала на глупостта”, той всъщност е имал предвид обратното – да принизи глупостта.

Не е вярно.

Това е все едно да се твърди, че когато Тери Пратчет пише за Света на Диска, той всъщност пише  п р о т и в  Света на Диска. Или пък че Макиавели не е Макиавелист.

Това обаче са аналогии, а не доказателства – казват в Пловдив. И са прави.Само че и доказателствата са налице. Кой днешен българин например с чисто сърце би се подписал под твърдението, че “човешката глупост прави живота поносим”.

Ами нали тогава България би била една твърде, твърде поносима страна за живеене. А вместо това половината българи в момента се надяват дупката на Капитан Андреево да се отвори още малко, така че другата половина българи да падне целокупно в нея.

Българският политически живот също би бил един твърде, твърде поносим политически живот. В него глупостта би заемала своето достойно място, което би било различно от мястото, заемано от мъдростта. Всеки би могъл да ги различи. Но не би.

В последно време, покрай активизирането на кандидат-президентската кампания, човек остава с впечатлението, че българските политици всъщност се придържат към твърдение, обратно на еразмовото, а именно – че мъдростта прави живота непоносим. И затова гледат да избягват мъдростта в думите и делата си.

Още през пролетта, когато започнаха разговорите за издигане на общ кандидат-президент, беше ясно, че ако се говори за тъй наречената десница в България, то непременно трябва да се добавят и думите “тъй наречена”. Напоследък обаче стана ясно също, че към тази тема не трябва да се посяга без помощта на предпазни ръкавици и дълга пинсета.

Първо се започна с Търсенето на Човека. По някакви, може би известни някому критерии, които обаче в никакъв случай не бяха политически. Иначе щеше да се разбере. След това дойде време на пазарлъци, тръшкания, вирене на носове, плач и скърцане със зъби. Междувременно във всичко това участие взеха и някакви формации, чиито единствен белег за принадлежност към десницата е фактът, че лидерите им сигурно са комшии на някого, като живеят от дясната му страна. В един определен момант “делта Б”, когато работата изглеждаше опечена и човекът посочен /или обратно/, Бойко Борисов също каза, че е десен. Сигурно защото той пък има комшия, който му живее отдясно.

И вакханалията започна да се вихри отново, като целокупно беше пренебрегната мъдростта еразмова – “ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите”. Лично Петър Стоянов пък за известен период беше на път да пренебрегне и едно по-сериозно предупреждение, дошло отпреди пет века – “да имаш много приятели, означава, че нямаш нито един”.

Нищо чудно обаче, че брилянтната иначе памет на Стоянов изневерява на моменти, след като в близкото му обкръжение има хора, които гледат на разума пренебрежително. В интервю през август членът на ръководството на СДС Елеонора Николова на въпрос как, след като не харесва кандидатурата на Неделчо Беронов, все пак ще убеди хората да гласуват за него, отговори дословно: “На базата на дисциплина, но винаги съм казвала, че СДС е повече идея, повече емоция и повече чувства, отколкото всичко останало. Така че емоцията в момента отсъства. Има само един разум”.

Добре че почти по същото време заместник-председателят на ДСБ Веселин Методиев отвори дума за разума в кампанията като за нещо достойно и важно, та хората с по-слаби нерви можаха да си отдъхнат, че не съвсем всичко е загубено.Така или иначе, макар да остана сякаш незабелязана от наблюдателите, истинската изненада на десния политически сезон поднесе Иван Костов. След като вече Неделчо Беронов беше утвърден като общ кандидат за президент, в едно телевизионно интервю лидерът на ДСБ заяви, че именно сега е дошло време да се разбере какво кандидатът мисли по определени политически теми, каква е неговата политическа платформа, с която ще се яви на изборите и т.н.

Така е казано и в Еклесиест – има си време за всичко. Само че в политиката от известно време насам, има принцип, че първо разбираш какво мисли Човекът по дадени въпроси и чак след това го припознаваш за свой кандидат. Особено в политиката на десните партии. Ама може в българските условия това да не е вярно и десните лидери да се приидържат към еразмовата теза, че “щастието зависи от нашето мнение за предметите”.

Всъщност, ако се съди по поведението на Бойко Борисов, това е правилната теза. Изглежда той неслучайно се обяви за човек от десницата. Като вижда живите  примери пред себе си, вероятно има усещането, че в дясно може да си прави каквото си иска. Например – да е лидер на партия преди да има партия. Или след като няма партия.

Това усещане му дава и вътрешната сила да сваля и да качва президенти с половин дума. Да си подбира държавни постове, предпочитайки например премиерския пред президентския. Да говори две различни неща едновременно и пак да бъде прав. В очите на електората.

Само че Бойко Борисов очевидно греши. И то не толкова защото, според Еразъм, “безумието е източник на подвизите на всички герои”. А просто защото волунтаризмът е изконно завоевание на левите партии в световен мащаб. Друг е въпросът, че поради тази причина местата в ляво са толкова плътно заети от мераклии, та Бойко Борисов няма къде да седне.

Това, впрочем, през миналата година беше голям проблем и за Волен Сидеров. Човекът се скъса да издига леви лозунги, а в Парламента го набутаха най-вдясно, защото само там залата била празна. Мъка. До Костов…..

Но така или иначе ясно е, че ако част от проблемите в България произтичат от това, че десницата не се държи като истинска десница, то проблемите, свързани с левицата, са точно от обратното естество – че тя си се държи съвсем спокойно и без никакъв свян като самата себе си. Например  няма никакво намерение да се отказва от волунтаризма като политически инструмент и кампанията на президента Георги Първанов е поредното доказателство за това.

Най-първоначално изглеждаше, че кандидат-президентската кампания на Първанов ще стартира с успешен опит за спасяване на българските медици в Либия. Акцията започна още през пролетта на миналата година, като гвоздеят беше посещението на Георги Първанов в Либия в началото на юни. Както казва Еразъм – “дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени”. Да, ама не, защото Вселената е несговорчиво нещо. 

После, през юли-август, имаше друг момент, в който изглеждаше, че кампанията на Първанов ще започне с успешното създаване на спасителната за европейския проект на България тройна коалиция. Само че бързо стана ясно, че приоритет на роденото на тази база правителство е да си играе на три-пет-осем, разпространена игра на карти с популярното име “блато”. В което и потънаха президентските амбиции за достоен старт.

На 6 септември миналата година в Пловдив президентът намери друга тема, с която да се захване, за да развива доброто си име. Той започна да говори против национализма. Вероятно защото, също като Еразъм, смята, че “нищо не може да затрудни човек с воля”. Особено пък някаква си промяна в собствените, доскоро изповядвани, убеждения.

Първоначално говоренето против национализма ставаше с общи фрази, докато в интервю за германски вестник през февруари, на въпрос как ще коментира появата на феномена “Атака” в българския политически живот, президентът най-после в прав текст заяви: “Европа може да ни се довери, ще се справим с този феномен”. Затова на 5 септември тази година социолози отчетоха, че Волен Сидеров е най-вероятният опонент на Георги Първанов за втория тур на президентските избори.Междувременно на главата на сега действащия президент се струпаха събития като коалиционни и партийни дрязги, заплахи от Европа, савойски афери и някакви си досиета, които кой знае откъде се появиха. Добре поне дето за Гоцето се разбра ясно от обществеността, че е от добрите. Дори и вътрешният министър Румен Петков си го призна публично.

Така или иначе, президентът тръгна да се спасява от всичко това чрез обиколки из провинцията. Но да се пътува из страната, било то и на държавни разноски, за да се утешават лично вдовици и сираци, всъщност не е нещо грандиозно. Така се оказа,  че човекът няма добро, достойно начало за своята кандидат-президентска кампания. И затова при откриването на предизборния си щаб, стартира с показване на карикатури. Скромно, но съдържателно. Както би казал по този повод Еразъм, ако се беше родил българин – “на лудостта е предоставена привилегията да говори истината, без да оскърбява никого”.

Само че изброеното дотук звучи доста оскърбително. За тези, които понасят да им се случва изброеното.

Вероятно колективният разум в случая намира някаква утеха в казаното от индивидуалния мислител – “поразителна е мъдростта на природата, която при такова безкрайно разнообразие, е успяла да балансира всичко”. И въпросът дали   колективният разум някога изобщо е чувал тези думи е доста по-маловажен от въпроса още колко време п р и р о д а т а  ще успява да балансира нещата в България.

Както и от въпроса дали Еразъм от Ротердам, ако наистина се беше родил  българин, изобщо би седнал да пише “Възхвала на глупостта”, вместо да си живее живота.    

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: