УСМИВКАТА НА ИЗЧЕЗВАЩИЯ КОТАРАК

ноември 20, 2007 at 10:02 am (Стари неща) (, , , , , )

 Със закриването на Българската редакция на ВВС позиции губи не толкова Великобритания, колкото демократичният процес в България, а оттам и демократичният свят изобщо

За втори път през последните шестдесет години британската външна политика изоставя България в ръцете на руската имперска политика 

Пламен Асенов 

23.10.2005 

Непубликувано 

Когато преди години Луис Карол описа усмивката, която остава единственото нещо от изчезващия котарак, той изгради една наистина абсурдна, но някак добродушно абсурдна сцена. Може би известният като гениален писател английски математик и любител на Алисите си е давал сметка, че в абсурдния свят – веднъж създаден – започват да важат същите правила, както в реалния т.е. появяват се антиподите. Така или иначе обаче той не е отворил и дума за това, че усмивките могат не само да остават след, но и да се  появяват преди котараците. А тогава сцената вече изглежда далеч не добродушна, а хищна.

Закриването на Българската редакция на ВВС в момента се явява всъщност като пресечна точка на такива вектори на абсурда.

Великобритания, която никога не е имала големи, но през последните близо сто и петдесет години е поддържала някакви свои интереси в България, които в същото време са означавали и своеобразна, доброволно поета отговорност пред демократичните принципи, чиято люлка е самият Остров, с този акт на практика се изтегля и от интересите, и от отговорностите си.

Не е ясно доколко хората от Световната служба на ВВС, които взеха решението за това закриване, а и хората от британското външно министерство, които би трябвало да имат последната дума по случая, си дават сметка, че бързо избледняващите контури на тяхната изчезваща прощална усмивка се заменят още по-бързо от отчетливо очертаващите се контури на доволни хищни устни. Собственикът им няма да закъснее да се появи изотзад, както не закъсняха навремето Сталин и неговите наследници. Близо  петдесет години те държаха България в лапите си заедно с онова листче, на което Чърчил беше написал някакви си проценти. Там нищо не пишеше за съдбите на поколения хора.

Разбира се, в случая има няколко възражения, които изглеждат съществени. Първото е по отношение на историческата справедливост и макар въпроса за това кой и как движи историята да е спорен, трябва да се признае, че българите до голяма степен “си заслужаваха” тоталитарната система – погледнато в онзи най-общ план, при който няма значение точно кое оловно войниче загива в битката, защото всички оловни войничета са еднакви. От геополитическа гледна точка наистина не проценти, написани на листчета, а волята на народите определя съдбите им. Само че не бива да се забравя също, че някои листчета имат силата да пречупват волята на народите.

Другото възражение е свързано с несъизмеримостта на двете събития. Ако Чърчил участваше тогава в преразпределението на цял един свят, то какво отношение към света има сега някаква малка редакция на ВВС, която при това говори на език, разбиран от все по-ограничен брой хора?

Във връзка с този въпрос задължително необходимо е да се припомни факта, че по времето на Ялта Българската редакция на ВВС вече съществуваше и впоследствие тя не беше закрита, въпреки илюзорността на усилията британската дипломация реално да получи разрешените от Сталин десет процента влияние в България. Нещо повече – именно Българската редакция на ВВС, а не Джеймс Бонд, през годините на комунизма реализираше поне осем, ако не и девет, от въпросните десет процента  влияние. Това беше влияние в полза на демокрацията. Дали ще стане по-ясно, ако се напише така – В ПОЛЗА НА ДЕМОКРАЦИЯТА.

Това беше линия, която по абсолютно естествен начин продължи да се развива в годините след промяната в България и продължава досега. Един от факторите, предпазили страната от етнически конфликт в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години,  допринесли за зарастване на раните от тъй наречения “възродителен процес” и допринасящи за възприемане и развитие на принципите на етническата толерантност от българското общество, е ВВС на български. Един от факторите, оказали чувствително влияние за възприемане от българското общество на интеграцията в Европейския съюз и НАТО като “цивилизационен избор” и фактор, който продължава да бъде валиден в това отношение, е ВВС на български.Един от факторите, който поддържа българското медийно пространство – независимо от всички критики, които могат да бъдат отправени към него – все пак в рамките на стремежа към обективност, е съществуването на ВВС на български.

Дори само споменаването на тези три основни посоки на влияние са достатъчни, за да си даде човек сметка, че България може и да не забелязваше прекалено много  присъствието на ВВС, но най-вероятно ще забележи отсъствието на ВВС, защото ще изчезне един от онези жалони, които се грижат вълните в блатото да се разпространяват не хаотично, а в правилни концентрични кръгове. Този ефект на практика не подлежи на пряко социологическо измерване, защото той се реализира не по схемата “колкото процента слушатели, толкова процента влияние”. ВВС в България се възприема като институция, в известен смисъл дори повече, отколкото във Великобритания. Това е програмата, слушана от елита, при това елита на всички нива. Докато сутрин в 6.30 се бръснат, и министър-председателят Сергей Станишев, и журналистът в Кърджали, и ходжата в Златоград /примерите не са измислени, а лични свидетелства/ слушат “Лондон старт” на ВВС. 

Така че за българите закриването на ВВС вероятно ще донесе известно чувство за дезориентация – не само и дори не толкова заради липсата на информация, която в наши дни наспорил господ. По-скоро ще изчезнат критериите, които съпътствуват поднасянето на тази информация от ВВС – точност, обективност, задълбочен анализ с отчитане на различните гледни точки, при това поднесен със завладяваща ненатрапчивост. Критерии, които възпитават поведение.

В този смисъл България ще осиротее.

Но това е само едната страна от отговора на възражението, което разглежда като несъизмерими събития чърчиловите проценти и закриването на Българската редакция на ВВС. 

Другата страна е свързана с факта, че политиката, като всяка друга вселена, празно място не търпи. Със съжаление трябва да се констатира, че, както преди десетилетия, след отдръпването на британския поглед от България, в момента единствената сила, която има интерес, а и капацитет да запълни опразващото се място, е Русия. Путинова Русия, чиито имперски амбиции отново излизат на преден план, след като през последните двадесетина години бяха сдържани по различни причини. Онази Русия, която никога не се е отказвала от своето влияние на Балканите и винаги е намирала добри проводници на това влияние в България. Онази Русия, от която България и в момента е напълно енергийно зависима и с която управляващите в момента политици от левицата казват, че трябва да се съобразяваме толкова, колкото и с нашите партньори от НАТО и Европейския съюз – справка: речта на министър-председателя Сергей Станишев при встъпването му на премиерския пост. Онази Русия, за чието КГБ зловещата българска Държавна сигурност беше само младши партньор. В крайна сметка, онази Русия, чиито емисари под формата на бизнесмени и сега вдигат тостове за панславизма насред София.

Това е хищната усмивка на котарака, която се появява преди иззад нея да се появи самият котарак.

Разбира се, дежурният отговор на тези опасения е, че времената са променени, самата Русия е променена, едва ли не демократизирана страна, партньор на Запада в борбата с тероризма, че с реалното си членство в НАТО и предстоящото в ЕС България също е с други позиции…..

На приказките за наивници, естествено, се улавят най-много наивници. Заедно с правителствата на демократични държави, които се чувстват длъжни да хвърлят твърде големи усилия с ниска ефективност, за да балансират глобални конфликти, за сметка на което пренебрегват малките усилия с висока ефективност, които биха им спестили сериозни домашни / в ЕС и НАТО/ конфликти утре. Това може да изглежда разбираемо от тактическите съображения на един временен кабинет, но не е оправдано от стратегическото виждане за развитието на демократичния процес в света.

Някой ще каже – ами ето, американците закриха “Свободна Европа” и какво, пострада ли американското влияние в България? – Не, дори се засилва!

Първо – тази констатация не е вярна. Американското влияние може и да се засилва по чисто политическа линия, като влияние над правителствата в България, но американците до голяма степен губят онази битка “за сърцата на хората”, по същия начин, по който – улисани да гледат гората, а да не виждат дърветата –  я губят и в много други страни в света.

Второ – между “Свободна Европа” и ВВС на български има няколко съществени разлики. Едната радиостанция беше създадена изключително за целите на Студената война, имаше сравнително ограничена насоченост и обхват, които водеха и до специфики в технологията на работата. Другата, ВВС, съществува от доста по-рано, основното нейно правило е стриктното придържане към базисните ценности на професионалната журналистика. Това може да доведе до ненатрапчиво приобщаване към демократичните ценности, може и да не доведе, но в дългосрочен план обикновено довежда, както стана в българския случай.

Трето – след закриването на “Свободна Европа” /и при положение, че “Дойче веле” никога не е имала толкова силно влияние в България/ ВВС остана на практика единствения независим външен поглед, на който човек отвътре може да се довери. Защото “Ройтерс” например може и да информира за всичко, но тази информация е опосредствана от българските медии, които решават какво им е изгодно да пуснат и какво не. А съмнения по отношение както на тяхната независимост, така и на тяхната обективност, имат голяма част от българските граждани. И това е разбираемо, когато се знае, че държавните медии в България “винаги вървят след победителите”, а частните, зад които често стоят неясни или твърде ясни собственици, някои от които обвързани с бившите служби или пък точно с руски интереси, не са просто собственици, които прибират печалбата от своя бизнес, а собственици, които диктуват медийната политика и то в детайли.

Така че закриването на Българската редакция на ВВС, което означава своеобразна декларация за изтегляне на Великобритания от нейните ангажименти за подкрепа на демокрацията в България, вероятно ще се посрещне до голяма степен с неразбиране и недоволство от представителите на демократичната общност в страната и с доволно потриване на ръце от страна на силите на реванша, на политически контролирания и мафиотски обвързан бизнес, както и на представителите на мимикриращата политическа трансформация.

А потриването на ръце вероятно ще бъде съпроводено и с някаква си усмивка – по-скоро по Джордж Оруел, отколкото по Луис Карол.     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: