ДА ПОГАЛИШ ТАРАЛЕЖА…..

ноември 19, 2007 at 1:44 pm (Стари неща) (, , , , , )

 Пламен Асенов

25.10.2006, непубликувано 

Да погалиш таралеж не е никак лесна работа. Който е пробвал – знае.

А българският избирател, разглеждан целокупно като електорат, колчем се зададат избори, влиза в ролята именно на такава уж симпатична, но в същото време плашлива и своенравна животинка. Той се скупчва на кълбо, завира предното си входно отверстие в задното си изходно такова и наостря бодли срещу целия свят.Вероятно това се случва заради един не толкова вроден, колкото придобит през вековете страх – страхът изобщо да се прави избор.

Екзистенциалните ситуации никога не са били по вкуса на българина и то не само защото по времето на комунизма “екзистенциализъм” беше малко мръсна дума. Като се започне от съмненията дали като народ сме избрали правилната религия през девети век, та до съмненията дали сме избирали правилно разните си съюзници и покровители през двадесети, това са все натрупвания, които водят до генетични промени. Да не говорим, че в Пловдив и досега има съмнения дали изобщо е трябвало да се пристъпва към акта на Съединението. Или пък – че могат да се чуят понякога и гласове на крайни скептици, които казват: щяхме да сбъркаме и с избора на поробители, ако можехме сами да си ги избираме.

Някои психолози твърдят, че нежеланието да се прави избор е една особеност, свойствена повече на женския характер и то по естествен начин се съчетава със следващата стъпка –  когато все пак си принуден да избираш, обикновено гласуваш за статуквото. Така жените са запазили човечеството живо, а мъжете са се опитвали да го развиват – казват, със съзнанието за цялата условност на подобна концепция, разбира се.

И все пак – да се прави разлика между инстинкта и разума е една от важните характеристики на човека като “политическо животно”. Защото иначе не можеш да разбереш дали ръката, която сега те храни, и която по инстинкт възприемаш като мила и приятелска, в следващата секунда, съвсем разумно и целенасочено, няма да те удари с топорчето по главичката, ако трябва да използваме образа, създаден от един велик руски писател-хуманист.

Така или иначе, на последните президентски избори в България седмина кандидати се опитаха да погалят таралежа и поне шестима от тях разбраха доколко това не е лесна работа.   

Обажда ми се след първия тур на изборите един приятел и вика – аз спечелих. Какво спечели – питам го, като знам, че не е такъв човек, дето ще спечели нещо, гласувайки за победителя Първанов. Освен да не е гласувал изобщо и да вижда това като печалба, както направиха мнозина – мисля си.

Ами спечелих – казва – защото никой от седмината не ми хвана окото и първо бях решил да не гласувам. После обаче ВМРО излезе с призив да не се гласува и като помислих, разбрах, че това не е правилно. Затова реших да подкрепя кандидата, който така или иначе има най-малки шансове да стане президент и гласувах за Любен Петров. И спечелих – той наистина получи най-малко гласове.

От една страна – горко на народ, чието самочувствие след изборите се дължи на подобни печалби. Защото те са резултат не на избор, а на залагане от вида, който се практикува в затворническите килии – къде ще кацне мухата. Ако, разбира се, цялата тази история, която иначе си е съвсем истинска, се възприеме и съвсем насериозно. Както, подозирам, би я възприел нелишеният от възможности да се държи саркастично, но сякаш с оперирано чувство за автоирония, президентски кандидат Волен Сидеров.

Впрочем на Волен, както и на останалите ляво-национално-ченгеджийски креатури сред тазгодишните кандидати това им е най-малкият проблем. Странно или не, обаче обратен сякаш се оказа проблемът на кандидата и лидерите на десницата, които напоследък сякаш преливат от автоирония. Помежду си. В нощта след изборната  загуба например те започнаха толкова усилено да си благодарят един на друг, както и на хората, които са ги подкрепили, та някакъв невинен външен наблюдател би могъл да остане с чувството, че са погъделичкали най-спокойно електоралния таралеж по коремчето и той ги е близнал благодарствено. А не че ръцете им са целите изранени от бодлите му. И изпохапани на всичкото отгоре поне до лактите.

Съдейки по изборните резултати, най-адекватно се справи с погалването на таралежа настоящият президент Георги Първанов. Поучен вероятно от народната мъдрост, че на определени места се ходи с ламарина в гащите, той подходи творчески и си сложи мека, но здрава ръкавица на ръката. Като преди това, в името на пълната сигурност, таралежът биде обръснат до голо.     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: