ОТ КАРТОФЕНА НИВА – В ГРАДИНА? ИЛИ ОБРАТНО?

ноември 17, 2007 at 9:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

02.11.2007 

/Фили/ В дните между първия и втория тур на местните избори в България и в условията на продължаваща учителска стачка, правителството одобри и внесе в Парламента проектобюджета за следващата година. Финансовият министър Пламен Орешарски определи характера на бюджета с две думи – устойчивост и развитие. За тази си оценка той се базира на няколко фактора. Първият от тях е очакваното нарастване на Брутния вътрешен продукт, за който се смята, че ще надхвърли 60 милиарда лева т. е. ръст от 6.4 на сто спрямо тази година. Предвижда се също годишна инфлация от четири и половина процента и ръст на инвестициите от над седем на сто. Вторият фактор е заложеното в бюджета превишение на приходите над разходите с три процента, което се приема и като антиинфлационна мярка, и като гаранция  срещу продължаващото нарастване на дефицита по текущата сметка. През тази година дефицитът е около двадесет процента, а за 2008-ма се очаква да достигне 21.9 на сто.Третият фактор се свързва с въвеждането на тъй наречения “плосък данък” от десет процента за всички доходи. Той се изтъква като сериозна стъпка от страна на правителството за намаляването на общата данъчна тежест, въпреки че заради него отпада сега съществуващото семейно подоходно облагане, както и облекченията, с които се ползват хората със свободни професии.Като важна стъпка правителството определя и предвиденото намаляване на разходите в администрацията с 12 на сто.Коментарите на водещи икономисти обаче са по-скоро сдържани засега. Георги Ангелов от Институт “Отворено общество” например смята, че на макроикономическо ниво проектобюджетът по-скоро запазва състоянието и балансите от последните години. Без да го определя директно като “бюджет на статуквото”, той все пак подчертава, че през следващата година държавата отново ще преразпределя над 40 процента от Брутния вътрешен продукт, че с намаляване на преките и вдигане на косвените данъци данъчното бреме като цяло не се променя и че предвижданите съкращения на разходите за администрацията са недостатъчни, а неясните механизми, по които съкращенията ще се реализират, поставят ефекта от тях под съмнение. 

 – Пламен, успя ли внасянето на проектобюджета точно в този момент да измести общественото внимание от другите две главни теми, които са на дневен ред в обществото – местните избори и учителската стачка? 

– Според мен, Фили, по-скоро успя да докаже за пореден път тезата, че политиката е икономика и икономиката е политика, като по отношение на тази система е излишно да се задава въпроса кое е първичното.Какво имам предвид? Мнозина може би смятат, че няма връзка между провеждането на изборите и внасянето на бюджета, но ми се струва, че не е така. Ти спомена, че коментаторите засега не определят бюджета като “бюджет на статуквото”, но аз съм сигурен, че това ще стане още днес-утре или поне – че ще бъде водещо определение в устата на опозицията по време на предстоящите дебати по темата в Парламента. Запазеното статукво на балансите в бюджета за следващата година обаче има пряка връзка с очевидно запазеното политическо статукво в страната. Както стана ясно още след първия тур на местните избори, тройната управляваща коалиция като цяло остава със солидни властови позиции и, въпреки някои вътрешнопартийни промени, които предстои да се реализират,  тръгва без особени притеснения към реализация на втората половина от мандата си. На предстоящия тази неделя втори тур не се очаква да настъпят някакви съществени пробиви в това отношение. Точно това според мен позволява на управляващите да предложат бюджета в този му вид. Съвсем в сферата на спекулациите искам да кажа, че се изкушавам да се обзаложа с някого по въпроса дали ако управляващата коалиция катастрофално беше загубила позиции на местните избори, щяхме да видим проектобюджет със същите тези параметри или някакъв, вероятно съществуващ, план Б на бюджета.  В него със сигурност щяха да бъдат “намерени” много възможности за реализация на нещото, което най-вече интересува хората – чувствителното нарастване на доходите, свързано с реално преразпределение на Брутен вътрешен продукт от ръцете на държавата към ръцете на бизнеса и населението. 

 – А какви са предложенията на правителството, заложени в проектобюджета, свързани с проблемите на учителите в България, които протестират вече повече от месец за по-високи заплати? 

– В това отношение ми се струва, че също е отразен феномена, за който ставаше  дума досега. Управляващите не получиха наказателен вот по време на изборите и в момента са застанали в силна позиция. Ако говорим с категориите на морала, а не на политиката, по отношение на учителите силната им позиция би могла да бъде определена и като цинична. Какво имам предвид? Този цинизъм се реализира на няколко нива. Първото, най-елементарното ниво, е начинът, по който беше “използван момента”, така да се каже. След като протака изкуствено преговорите, за да изчака резултата от изборите, като през това време целенасочено внасяше противоречия между синдикати и стачкуващи учители и настройваше общественото мнение срещу стачните искания, правителството изведнъж заяви тази сряда, че учителите нямат основания за повече протести, защото всичко договорено дотук е заложено в закона за бюджета, който вече е внесен в Парламента. И в този смисъл учителите -едва ли не – извършват незаконни действия с продължаването на стачката. “Леката” манипулация в случая е, че бюджетът изведнъж беше представен като закон, докато той все още е само проект за закон и в него тепърва предстоят промени след обсъждане в пленарна зала.Така стигаме и до вторият “леко” манипулативен момент, а именно, че  правителството най-после успя да направи това, което безуспешно се опита да направи още от началото на стачката – да прехвърли отговорността за решението на проблема от себе си към Парламента. Сега учителите ще трябва да представят исканията си не пред един или двама конкретни министри, а пред депутатите от различни парламентарни групи, където отговорността е много по-лесно да се размие. 

– Казаното от теб означава, че всъщност основните искания на учителите не са заложени в проектобюджета и те ще продължават да се борят за тях….. 

– Определено не са заложени. Например главното искане за увеличаване размера на средствата, заделяни от държавата за образование – до 4.7 на сто от Брутния вътрешен продукт -не е изпълнено. В проектобюджета за 2008 година фигурира цифрата 4.2 процента, която е точно същата цифра от 2007-ма година. В случая управляващите твърдят, че заради увеличението на самия Брутен вътрешен продукт това номинално означава увеличение на средствата за образование с 450 милиона лева. Те настояват също, че предвидените промени в системата за осигуряване и разпределяне на тези средства ще доведе дотам, че около средата на следващата година заплатите на учителите наистина ще достигнат средно ниво от 650 лева, като пропорционално ще се повишат заплатите и на непедагогическия персонал, зает в сектора. Гаранциите за това обаче, казват учителите, първо са неясни. Второ, дори и да се постигне това увеличение, като цяло то ще бъде около петдесет процента спрямо сегашното ниво и е много далеч от първоначаните искания за сто, трансформирани впоследствие в искане за три стъпки по двадесет процента увеличение. Колко ще струват тези пари след средата на следващата година, питат се също учителите. И те с право си задават този въпрос, защото не е ясно как правителството през 2008-ма ще удържи обещанието си за 4.5-процентна инфлация. При подобна заложена прогноза за 2007-ма година например инфлацията вече надхвърли 12 и се очаква да достигне цели 14 процента през декември.  

– Инфлацията е тема, която пряко засяга всички, но нали правителството казва, че именно като антиинфлационна мярка предвижда превишение на приходите над разходите в бюджета с три процента? 

– В последните години това превишение, независимо дали е заложено в бюджета или не, и без друго се движи в границите на три-четири процента, но от това инфлационните процеси не се овладяват. Правителството използва всякакви аргументи – от наличието на жадни за свръхпечалба спекуланти до лошата конюнктура на световните пазари на енергоносители, зърно и какво ли не още – за да обясни пред обществото инфлационната динамика. Само че винаги избягва да прави сравнения, от които може да пострада собствения му авторитет. Сравнения например със страни като Полша, където инфлацията се движи около процент и половина-два, независимо че хората там също не се отказват от възможните печалби на свободния пазар и че страната също е много зависима от световната конюнктура. И като споменах Полша, се сещам за един куриоз, който само на пръв поглед няма общо с темата, която обсъждаме. Това е фактът, че от около месец българският зеленчуков пазар е залят с полски домати, при това с качество и цени, които са съвсем прилични. Разбира се, не полското правителство е произвело и изнесло доматите и не българското правителство ги е внесло. Със сигурност обаче може много да се говори по темата как едното правителство създава условия страната му да се превърне от картофена нива в градина, а другото създава условия да се случи  обратното. И със сигурност правилното балансиране на бюджетните приходи и разходи е част от сериозния разговор по тази тема.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: