НЕНКО МАРОВ – КРАЛЯТ-СКУЛПТОР НА МАРОВИНГИТЕ
Пламен Асенов
26.04.2009
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК е най-съвършеният инструмент не само за мъките и насладите на секса, но също за мъките и насладите на художеството.
Платон, философ, някога смяташе, че идеите за истина, красота, съвършенство и други подобни си съществуват самостоятелно и се реят в необятните пространства на Вселената. Тери Пратчет, писател, наскоро допълни теорията му с откритието, че от време на време някоя от тези идеи пада стремително към земята, удря някой си човек по главата и го кара да прави странни неща.
От десетина години, откак познавам Ненко Маров, скулптор, си мисля, че той е живо доказателство за правилността на тези схващания. И щях да си мисля същото, дори ако в живота си беше направил само този мраморен “Книжовник”, който трепти като първична и вечна струна с музиката на духа.
Книжовник
КОГА ТОЧНО Ненко Маров е ударен от идеята за скулптурата като изящно пространство за свободен изказ на свободния човешки дух е трудно да се каже, но е факт, че тази идея е имала късмет, защото се е настанила в правилната глава и с очевидно удоволствие се задържа в нея вече повече от петдесет години.
Ненко Маров
НЕНКО МАРОВ е роден на 12 септември 1933 г. в село Каравелово, околия Карловска, област Пловдивска. Учи скулптура в Художествената академия при проф. Марко Марков, а след неговото пенсиониране завършва при проф. Иван Фунев. От 1966 г. е преподавател по скулптура във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. През годините изминава академичния път от асистент до професор и дълги години, до самото си пенсиониране, е несменяем ръководител на катедра “Скулптура и теоретични дисциплини” във ВТУ.
Вече няколко поколения български скулптори с гордост заявяват, че са ученици на проф. Ненко Маров, а самият той, въпреки преподавателските ангажименти, през това време сътворява и най-значимите си работи.
Стилът на творбите му е монументално-декоративен, предпочитаните материали са бронз, дърво и камък, а любимите му теми са от историята на Втората българска държава и Възраждането.
Проф. Ненко Маров е носител на множество награди, а негови скулптури са собственост на НХГ в София, на галерии в Търново, Габрово, Търговище, Смолян, Враца, Русе, Елена, Стражица, Нови пазар, Балчик и други.
На 16 март 2009 г. във Велико Търново бе открита юбилейна изложба, посветена на 75-годишнината на професор Ненко Маров, в която участваха и някои от най-изявените му ученици. В един период мнозина от тях сами започнаха да наричат себе си “Маровингите”. И даже се изобразиха като такива.
Маровингите
Ненко Маров и Иван Тотев в ателие
Ненко Маров и студенти
СКУЛПТУРАТА КАТО ЗНАК за смисъла на живота – да оцелява, за начина на оцеляването – да се пренесе живият човешки дух от жив човешки дух към жив човешки дух, за практиката на оцеляването – да стъпиш здраво на земята долу, да докоснеш небето горе и да изпълниш със себе си, със своята представа за смисъл, пространството между двете…..
Подозирам, че нещо такова е имал предвид Ненко Маров, когато е правил някои от наистина знаковите работи на своя живот.
Никола Сава Пиколо
От фигурата на Никола Сава Пиколо струят изтънченост и космополитизъм, които сдържано, но категорично оспорват тезата за балканския субект като “тъмно явление” и представят нагледно доказателство, че съществува поне един “светъл балкански субект”, свързал съдбата си и оставил дирята си в историята и духовния живот не само на България, но и на Гърция, Румъния, Франция.
Стефан Стамболов
Ако човек тръгне към Стария конак в Търново, където се е състояло първото, Учредителното народно събрание, и е приета първата българска Конституция, ще мине покрай паметника на един от нейните бащи – Стефан Стамболов. И ако има очи, ще види в него, че душата човешка е способна да носи в себе си богове и демони едновременно, ще разбере как и защо величието на страстите и страстите на величието са две съвършено различни неща, които все пак могат да съществуват заедно.
Всъщност в България по-добър паметник на Стамболов не е правен, а и едва ли някога ще бъде направен. Стамболов на Ненко Маров е категорично доказателство за това, че представата за “класика” и “модерност” в изкуството изкуствено се поддържа като представа за спор на формата със самата себе си.
Стамболов – портрет
Живата композиция “Занаятчии” на входа на Орешак, “Лъвът” на подстъпите към Царевец, “Майка България” на площада в село Миндя…..Наистина многобройни са скулптурните пространства на Ненко Маров, неговите знаци за живот, вградени във всекидневния живот на хората около него. А когато някой толкова е свикнал с тях, че вече не ги забелязва, значи те са влезли в него завинаги.
Занаятчии /Орешак/
Лъвът /В.Търново/
Майка България /с. Миндя/
ЛИРИЧНИТЕ ПРИСТРАСТИЯ на Ненко Маров са доста по-неизвестни за широката публика, но не по-малко впечатляващи като творчески търсения и постижения.
Поетеса
Портрет на Гришата
В “Поетеса” и “Портрет на Гришата” прозират простотата и първичната сила на древноегипетските пластики. Накъдето и да са отправени техните погледи, ние виждаме как те виждат едно и също – дълбока вечност. А това е нещо, което си способен да погледнеш само ако наистина го носиш в себе си като драма. Или като обикновен въпрос.
Женско тяло-1
Две мраморни женски тела са родени сякаш от едно модерно съзнание, за което пътуването през времето се е превърнало в съвсем привичен жест, жест, без който самото модерно съзнание не може да диша. Така че ако в света на скулптурата не съществуваше Древна Гърция, със сигурност някой все пак щеше да я измисли.
Женско тяло – 2
ГОЛЯМАТА МЕЧТА на Ненко Маров си остава истинският, големият паметник на големия Левски. Не митът Левски, а човекът Левски – сложен, противоречив, силен с воля, слаб от безволие, огромен с човешкия товар, който е поел и малък под човешкия товар, който е поел.
Левски – проект
Така ми и каза Ненко Маров една вечер, малко преди да се открие изложбата за 75-годишнината му: “Цял живот съм го искал този Левски и мисля, че още имам време и сили да го направя.”
Ще го направиш, Маестро!
Петър Велков said,
септември 25, 2009 в 7:57 am
Здравейте, имам удоволствието лично да Ви поканя в новооткрития проект „Листопадъ“. Ще се радваме ако споделите вашите творби и идеи с нас. Желанието ни е постоянно да се развива, очаквайте нови идеи и по-добро качество!
http://www.listopad.bg
Петя Матина said,
септември 30, 2009 в 10:06 am
Имах честа и удоволствието да бъда един от студентите на професор Маров.Това,което ми даде като преподавател,не бих сменила за нищо друго!Благодаря,професор Маров!
theliteratureblog said,
юли 8, 2010 в 8:07 am
Харесах Книжовника, абсолютно прибран като жестове и стонове. Жестът на главата е много просветителски – обърнат към всички ни – надолу, сякаш иска да издърпа някой с очи.