Блогът на Пламен Асенов

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

21.11.08 г.

/Фили/ В края на тази седмица ще се проведе първото заседание на 47-мия конгрес на Българската социалистическа партия. Конгресът е постоянно действащ орган и през следващите години ще заседава при всеки случай, когато има необходимост от това. Очаква се за два дни социалистите да изберат нов партиен лидер и нов състав на ръководното тяло, да приемат нова програма и някои промени в устава.

Вече са известни обаче голяма част от конгресните решения. Напълно сигурно е, че новият лидер на левицата отново ще се казва Сергей Станишев, че въпреки някои обструкции той ще успее да запази не само поста, но и силното си влияние във Висшия съвет на партията, че дебатите по програмата и устава няма да донесат нищо ново, а ще послужат само за отвличане на делегатското внимание.

Най-съществената новина, очаквана от конгреса, също вече не е новина. След няколко известни вече изказвания на лидера Станишев и други висши партийни апаратчици е ясно, че БСП ще заяви категорично намерението си да спечели мнозинство на парламентарните избори през следващата година и да управлява още един мандат. Тази заявка просто ще бъде облечена в официална форма и ще се използва като инструмент за мобилизация на партийния електорат.

БСП е управлавяща партия и затова нейното състояние и политическа визия би трябвало да предизвикват сериозен интерес в българското общество. Това обаче не е така. Може би точно заради предизвестените резултати от конгреса, много по-голям интерес напоследък предизвиква един иначе без особено значение детайл – предконгресният клип на партията, разпространен през тази седмица.

Клипът е сниман в черно-бяло и е озвучен с подпури от музиката на сериала “На всеки километър”. В него участват движещ се трамвай, партийният лидер Сергей Станишев като ватман, актьорът и министър на културата Стефан Данаилов като понатежалия вече Сергей от сериала, както и някакъв анонимен възрастен мъж, очевидно  в ролята на социалистически електорат. Търсената метафора е съвсем елементарна – вървим от минало към бъдеще, от стария Сергей към новия, но партията винаги стиска здраво кормилото за управление.

- Пламен, този клип предизвика много коментари, огромната част от които – доста насмешливи. Обсъждането му обаче не измества ли фокуса на общественото внимание от наистина важните неща около конгреса на БСП.

- Всъщност – не, Фили. Повечето коментари за клипа може би наистина звучат малко повърхностно, защото той е толкова нелеп, че дава много възможности за иронизиране. Но ако човек се вгледа по-задълбочено, ще види, че в същото време  напълно и точно в него се отразяват и моментното състояние на БСП, и перспективите, които тя предлага на българското общество. Ето само някои щрихи от един такъв асоциативен анализ.

Гора. Гората символизира както нещо застинало, например самото общество, което продължава масово да не схваща социалистическите идеи, така и непознатия, опасен свят, пълен с чудовища като световни финансови кризи. Трамвай се движи през гората. Трамваят, доста стар символ на техническия прогрес, всъщност точно олицетворява прогреса на партията БСП, но реалистично представя и състоянието на  държавата, управлявана от нея. Човек се затичва и в движение скача в трамвая. Това е очевидна покана към различни хора, например представители на бизнеса, да хванат последния влак. Следва същинското действие с участието на трима лирически герои. Виждаме министър Стефан Данаилов, кой знае защо облечен, както го описа един блогър, като беден евреин от пражкото гето, артистично да казва “уф-ф” и да изтрива потно чело. Внушението – трудно е да се управлява. После ватманът Сергей Станишев се обръща към него с думите: “Не е като едно време, а?” Тези простички слова концентрират в себе си носталгията по миналото, на която БСП е основен носител и която често използва, за да манипулира електората си. Тук носталгията е многопластова, простира се от спомена за хубавото общо “едно време”, та чак до територията на личната младост. В тази територия  секссимволът на комунистическото българско кино Стефан Данаилов, известен от “На всеки километър” и като съветския агент Сергей, с когото неизбежно се идентифицира зрителят, си хващаше всякакви трамваи и други превозни средства без дори да се задъха. Но сега не е така. “Прав си, не е!” – отговаря Сергей на Сергей и забива ключовата реплика: “Но мечтите и идеите останаха същите!”

Струва ми се, Фили, че тази реплика напълно изчерпва въпроса за решенията на предстоящия 47-ми конгрес на БСП, за промяната, която предстои на партията и за нейната визия за бъдещо управление през евентуалния втори мандат. От нея всички български и чужди политолози, и по-важно – избирателите в страната, могат да си направят точни изводи за това в какво живеят и какво ги очаква, ако отново гласуват за БСП.

За да бъде затвърдено обаче внушението, следва още една ключова реплика. Старецът, който до този момент само сме мернали в иначе празния трамвай, става от седалката си, приближава се към другите герои и подвиква: “Сергей!” Тук и двамата сергеевци се обръщат. Следва поантата на клипа с още уверения, че мечтите и идеите продължават да бъдат в сърцето, прегръдки между героите и стоманени погледи, отправени през стъклото на трамвая към красивото бъдеще.

- Защо смяташ, че думата “Сергей”, произнесена от стареца, в случая има ключова роля?

- Ами първо – тази дума напомня кой държи досега и кой ще продължи занапред да държи кормилото на партийната власт в БСП. В клипа няма дори намек, да речем някакво портретче, сложено там, където шофьорите обикновено слагат Сталин, че в духа и решенията на конгреса ще се усети влиянието на значима за БСП фигура като президента Георги Първанов например. Да не говорим за отсъствието в трамвая на пиян контрольор, чиято роля успешно можеше да изиграе бившият вътрешен министър Румен Петков. Неговата кандидатура за партиен лидер беше несмело издигната, но и бързо оттеглена в предконгресния период.

На второ място, съществува следният въпрос – ако е нормално Сергей Станишев да се обърне, когато си чуе името, защо едновременно с него се обръща и Стефан Данаилов. Ако приемем, че е заради заигравката със сериала “На всеки километър”, той би трябвало да се обърне, ако извикат българското му име – Кольо или пък по-официалното “майор Деянов”. Обаче не – той откликва на “Сергей”, което във филма е агентурното му име на съветски разузнавач. Очевидно се идентифицира точно с тази роля. Очевидно с тази роля, до голяма степен, се идентифицира и съвкупната БСП. В случая сценаристът тънко е успял да предаде внушението за онова, бих го нарекъл – безогледно русофилство, което партията  изповядва от десетилетия, и което, по един или друг начин, вероятно ще бъде потвърдено на конгреса. Чудя се дори дали, когато произнася името Сергей, в драматичния глас на стареца не се чува и нотка, звучаща като вик за помощ, отправен на Изток. Но това би било прекалено добро постижение и тогава, Фили, човек би трябвало да си зададе и въпроса откъде са намерили социалистите толкова гениален сценарист, който да свърши цялата работа за толкова малко пари. Защото, както се разбра, общият бюджет на клипа е бил едва 13 хиляди лева.

Третият смисъл на името Сергей може би ни дава ключ към това как се казва самият старец. Първоначално той се разглеждаше от коментаторите в България като напълно анонимен представител на социалистическия фен-клуб. Бързо-бързо обаче тръгнаха залагания за неговото име и някой го нарече “дядо Гого”, а поради липса на по-добро, това сякаш се възприе от публиката. Аз мисля обаче, че в трамвайния си порив напред може би старецът като дисциплиниран войник на партията казва първо собственото си име, преди да покаже сърцето си, където са скрити социалистическите идеи и да се гушне в прегръдката на разузнавача Сергей. В това, от гледна точка на сценария, има логика, защото би отразило порасналото самочувствие на привържениците на социалистическата партия след толкова успешното, както те твърдят, управление на страната – нещо, което се очаква да бъде силно изтъкван акцент на предстоящия 47-ми конгрес. А новото самочувствие  вероятно дава на социалистите и сили да излязат най-после от онази гнетяща ги анонимност, която пазеха по време и непосредствено след “успехите” на Жанвиденовото управление например.

- Пламен, в клипа, за който говорим, напълно липсва дори намек за мястото и ролята на България в Европейския съюз, както и за предизвикателствата пред страната, свързани с това. Очакваш ли същата тенденция да се запази и в конгресните решения и документи?

- За съжаление, да, Фили. Ако се съди от досегашните изказвания на лидера Сергей Станишев и други водещи фигури от БСП, европейската тема вероятно, поне от кумова срама, няма да бъде напълно премълчана. Но в същото време – не очаквам да се чуе нито едно конкретно изречение за това как България ще преодолее изоставането си в редица сфери, как управляващите ще се справят в най-критикуваните от Европа области като корупция и правосъдие, да не говорим за някакви техни идеи по отношение на глобалните въпроси, които стоят за разрешаване пред самия Европейски съюз.

Не очаквам нищо от това, Фили, защото подобни идеи според мен социалистите нямат. Иначе досега щяха да започнат да ги реализират. Пък и в клипа си е казано достатъчно ясно – “мечтите и идеите останаха същите”. Това са мечтите и идеите за развитие не на тази, а на някаква друга България. Социалистите нямат щастието в момента да управляват другата, но за сметка на това не управляват както трябва и тази.