Блогът на Пламен Асенов

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

14.11.08 г.

/Фили/ В сряда Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ проведе акция и иззе документи от офисите на предприятия, собственост или свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Самият той, след петнадесетминутен  разговор в Дирекцията, получи обвинение за участие в престъпна група и извършване на финансови  престъпления в изключително големи размери и бе пуснат под гаранция срещу  определена от прокуратурата рекордна за България сума от 300 хиляди лева.

Соченият за голям енергиен бос, а напоследък и с преки интереси към участие в политиката Христо Ковачки каза малко по-късно пред националното радио, че е изненадан от случващото се, но не се притеснява от него и се надява случаят да влезе колкото може по-скоро в съда, за да докаже невинността си.

Христо Ковачки е роден през 1962 година в Самоков. Завършил е ядрена физика в  Ленинградския институт за точна механика и оптика и е доктор на техническите науки. През 1991-ва година обаче изоставя науката и се отдава на бизнес, като първоначално изнася зеленчуци и консерви за бившия Съветски съюз, а после става собственик на верига магазини в София. Големият му възход в бизнеса започва през 2001-ва година, при правителството на Симеон Сакскобургготски. Той бързо купува няколко водноелектрически централи, впоследствие две енергийни предприятия в комплекса “Марица-изток”, става собственик на предприятието “Атомремонт”, което обслужва атомната централа в Козлодуй, придобива пет мини, от чиито доставки на въглища зависи работата на големи ТЕЦ-ове в България, става на практика собственик и на Общинска банка и има сериозно развиващ се бизнес в Сърбия, като тамошните медии го свързват с хора от сръбския подземен свят…..

Самият Ковачки твърди, че в повечето от тези случаи той просто е консултант, не собственик, а също – че бизнесът, който реално има, е напълно законен и придобит с кредити. В политическо отношение досега известните факти и много публични съмнения сочат голяма близост на Христо Ковачки с висшето ръководство на Движението за права и свободи, както и с президента Георги Първанов. От миналата година  Ковачки се включи и пряко в политическия живот, като създаде партия “Лидер”, която взе участие, макар без особени успехи, на последните местни избори. Заедно с ВМРО и Земеделския народен съюз партия “Лидер” пък създаде коалицията “Напред”, която се очаква да се бори за влизане в Парламента през следващата година.

- Пламен, изненадващи ли са наистина официалните обвинения, отправени през тази седмица от българската прокуратура към Христо Ковачки?

- Ще използвам формулата “ и да, и не”, Фили, само че не като опит да се измъкна от отговора, а точно обратното – за да изложа причините, които има и за единия и за другия отговор.

Не, обвиненията не са изненадващи, защото бизнесимперия като тази, с която е свързано името на Ковачки, в страна като България не се гради за седем-осем години. Най-малкото – подобен бърз възход, за да се стигне до лично състояние от 700 милиона долара, на колкото го изчислява полското списание “Впрост”, буди  сериозни съмнения. Още по-сериозни стават съмненията, като се има предвид посоката на неговите бизнес-интереси. Как става така, че един на практика никому неизвестен собственик на верига магазини бързо се превръща в ключов играч в отрасъл като енергетиката – отрасъл, към който апетити имат много, поне видимо доста по-крупни играчи, отрасъл, който е стратегически за България, но който до голяма степен се контролира и от руснаците?

Не бяха изненадващи обвиненията също, защото напоследък името Ковачки все по-често се чуваше по един или друг повод в публичното пространство, а дългогодишните наблюдатели на българския обществен живот обикновено разглеждат това като дим, след който идва огън. Два дни преди да бъде обвинен, самият Ковачки дори излезе с обръщение, в което призова прокуратурата и данъчните да проверят неговия бизнес заради упоритите слухове, че той не е чист. Както става ясно сега обаче, според прокуратурата тази проверка е започнала доста по-рано, поне преди две години.

Третата причина да не бъдат изненадващи обвиненията е, че от страна на Европейския съюз България е притисната в ъгъла по темата борба с корупция, организирана престъпност и връзките на всичко това с хора от високите етажи на властта. А Христо Ковачки, поради неприкриваните или поне не дотам добре прикриваните си връзки с ДПС и президента Георги Първанов, е резонен кандидат за проверка.

Само че същите тези връзки пък могат да се посочат и като съществена причина за обратното тълкувание, защо случилото се с Ковачки – да, беше изненада.

Както е известно, България е страна на политическите чадъри – не само онзи, който преди 30 години уби писателя Георги Марков, а и онези, видими и невидими, с които властимащите защитават различни “свои” хора от действията на правоохранителните и правораздавателните органи. Така че задействането на прокуратурата и службата за борба с организираната престъпност в този случай породи множество тълкувания.

- И какви са основните хипотези за случилото се с Ковачки?

- Първата хипотези, която мнозина наблюдатели споделят повече с ирония, отколкото с реална надежда, е, че прокуратурата най-после взема нещата в свои ръце, задействала се е и иска да изчисти името си на институция, използвана досега предимно за изпълнение на политически поръчки.

Веднага след това обаче се нарежда хипотезата, че това действие също е един вид  политическа поръчка, която отразява някакво състояние на противоборство, съществуващо в управляващата тройна коалиция. Тук тълкуванията отново най-малкото се раздвояват.

Едни смятат, че става дума за нов, пореден удар срещу Движението за права и свободи, че бизнесът на Ковачки е бил част от онези “обръчи от фирми” около партията, за които преди време призна лидерът Ахмед Доган и че след самоубийството на началника на неговия кабинет Ахмед Емин, което удари моралния авторитет, сега обвиненията срещу Ковачки удрят пряко и по икономическите възможности на ДПС.

Други пък казват, че по този начин най-вероятно се атакува президента Георги Първанов. През последната година – година и половина той сякаш наистина сериозно започва да губи позиции в противоборството си с премиера Сергей Станишев, противоборство за овладяване и задържане на властови позиции, което е публична тайна. Нищо чудно, впрочем, че по стара тоталитарна традиция, за атаката срещу Христо Ковачки беше избран момент, когато президентът е на официално посещение в далечна Аржентина.

Като сме тръгнали по линията на съмненията в тази посока обаче, трябва да се мисли и за обратната възможност – Ковачки да е станал вече неудобен за президента с желанието си да играе сам на политическата сцена или с нещо друго и атаката срещу него да е поръчана точно от Първанов. Но за да остане президентът “чист”, операцията да е проведена в момент, когато самият той е в Аржентина. Нещо като Ленин в Полша от добре известния стар виц, който ясно рисуваше не съвсем невинните забавления на жена му, Надежда Крупская, с главното му ченге – Феликс Едмундович Дзержински, докато самият Ленин е в Полша.

Изобщо, Фили, в страна като България, която до голяма степен се управлява все още по стари ченгеджийски стереотипи – с интриги и подмолни действия, страна, в която институциите се крият от медиите и максимално избягват да информират обществото, като по този начин сами пораждат слухове и тълкувания, страна, в която връзките и интересите на политиците не са ясни и предвидими от идеологическа гледна точка, а са свързани с всевъзможни задкулисни интереси, хипотезите могат да се трупат до безкрай. Или както ви харесва. Или поне докато не се появи нов “интересен случай”, нов дразнител, нов генератор за хипотези и старият бързо се забрави. Някой да си спомня вече за множеството хипотези и очаквани развития във връзка със споменатото самоубийство на Ахмед Емин? Някой да си спомня за пребития журналист Огнян Стефанов и опасенията за свободата на словото? Някой да си спомня за разкритията, че Държавната агенция за национална сигурност е подслушвала и разработвала журналисти и политици? На практика никой вече не споменава нищо за тях. И това са забравените сериозни случаи само от последните два месеца.

Нищо чудно тогава, че във връзка със случая Христо Ковачки се появи и една екстравагантна на пръв поглед хипотеза, а имено, че самият той предизвиква в момента голям шум около себе си с цел да се прекратят, поне донякъде, спекулациите с името му и, вече пречистен официално, да постигне по-сериозни политически успехи на парламентарните избори през следващата година. Като при това използва сегашната ситуация не само за да получи прокурорска индулгенция, но и като един голям рекламен клип, за който не му е необходимо дори да плаща на телевизиите.

А в края на краищата – защо не? Нали България отдавна е известна като страна на неограничените възможности!