Блогът на Пламен Асенов

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

18.07.2008

/Фили/ През миналата седмица една от знаковите фигури на българската политика от началото на прехода, бившият премиер в първото демократично правителство на Бъргария - Филип Димитров, напусна Народното събрание и обяви, че смята да се отдаде на преподавателска дейност.

“Всеки от нас остава с някаква фраза в историята. Моята фраза на мнозина се видя като доста дълго изречение – “България да стане модерна и европейска държава” – каза Димитров при оттеглянето си.

“Той остана неизкушен от облагите на властта, запази своята почтеност и държеше на истинския политически подход в политиката” – горе-долу така могат да се обобщят мненията, изразени в Парламента и от негови привърженици, и от негови опоненти по време на процедурата по освобождаването му от депутатския пост.

Филип Димитров е роден през 1955 година в София. Завършва английска гимназия и право в Софийския университет. Занимава се професионално с психотерапия, работи като адвокат, преподава в Американския университет в Благоевград. Автор е на няколко книги.

Филип Димитров става член на СДС заедно с новосъздадената през 90-та година Зелена партия, а по-късно е избран за председател на Координационния съвет на СДС. Като лидер на коалицията, през 91-ва година става 79-тия български министър-председател. Макар да заема поста само 11 месеца, през това време поставя началото на истински демократични реформи в страната, признава официално независимостта на Македония и България става член на Съвета на Европа – първа стъпка към истинското европейско членство. Още на следващата година обаче губи подкрепата на президента Желев, синдикатите и политическия си партньор ДПС и правителството му пада след излишно, според мнозина, искане за вот на доверие в Парламента.

От 97-ма година Филип Димитров е посланик на България първо в ООН, а после в САЩ. Напуска този пост по собствено желание, след като през 2001-ва година президент на страната става Георги Първанов.

Отричан, руган и охулван от мнозина по време на неговата активна политическа кариера, за мнозина сега Филип Димитров все пак си тръгва от Парламента като “Джентълменът на българската политика”.

- Пламен, откъде идва определението на Филип Димитров като “джентълмен”? В публичния български живот това определение не е твърде разпространено…..

- Предполагам, Фили, че нещата в случая вървят по две линии. От една страна самият Филип Димитров сравнително често използва думата и в личните си контакти, и в публичните си изяви. С нея е свързана една от интересните истории на българския преход – признаването на Македония.

България беше първата страна, която официално призна независимостта на Македония, но това не беше никак лесно решение, около него имаше много колебания, а и силни противници както вътре в страната, така и отвън. След заседанието, на което не се стига до окончателно решение за признаване, както самият Димитров разказва, той останал в кабинета си заедно с тогавашния председател на Демократическата партия Стефан Савов и съветника си Константин Мишев. И в един момент се обърнал към тях с репликата: “Абе, джентълмени, що не взема да я призная аз тая Македония?” След което джентълменът Стефан Савов му казал – Нали знаеш, че съм с теб? А джентълменът Косьо Мишев - Ами побързай, щото до новините в осем остава малко време!

Втората линия, по която думата подхожда на Филип Димитров, е фактът, че като политик той винаги е държал на предвидимото, честното и принципно отношение към словата и действията си, изобщо на всички онези качества, с които обикновено свързваме джентълменското поведение в класическия смисъл на понятието. Ето, например това, че през 92-ра година той сам поиска вот на доверие от Парламента – един класически политически ход, който обаче и досега си остава прецедент за българската политика - според мен е доказателство за привързаността му към истинските принципи и искреното му желание България да стане нормална държава.

Разбира се, казаното дотук не означава, че Филип Димитров като политик нямаше слабости и грешки. Част от тях вероятно наистина се дължат, както мнозина го обвиняват, на липсата на гъвкавост, на “прекалената” му привързаност към политическите принципи, която на моменти стига до прояви на инат. Аз лично смятам обаче, че ако по върховете в България имаше повече хора с подобни качества, не само политическият живот, но и животът изобщо в страната щеше да бъде по-различен. В положителен смисъл.

- Пламен, по време на своето управление Филип Димитров беше обвиняван за какво ли не – като се започне от унищожаването и разграбването на ТКЗС-тата и се свърши с намеци за хомосексуализъм и сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Неговите лични слабости и погрешни решения като министър-председател ли доведоха до падането на първото демократично правителства на България?

- В България и досега работи, Фили, една машина – машината на тайната задкулисна власт на бившите ченгета, като правило обвързани с БСП - която може да фабрикува подобни обвинения с тонове. И именно заради силното влияние, което тази машина има върху зависимите до голяма степен медии, човек може не само да бъде очернен, но и да се наложат в публичния живот напълно обратни представи за нещата, които декларира или прави. Да си спомним как управлението на Иван Костов например беше обявявано за най-корумпираното в света, а нито един човек от него впоследствие не беше осъден и за стотинка. Последвалите управления и на Сакскобургготски и на Станишев, ако не от страна на българския съд, то поне от органи на Европейския съюз, са доказано корумпирани, но подобна медийна кампания срещу тях няма. Та и с управлението на Филип Димитров се случи нещо подобно. Някои сега казват – той се скара с всички, със синдикатите, с президента, с ДПС, с медиите…..Като журналист, който съвсем отблизо по това време наблюдаваше развитията, мога да кажа, че ситуацията беше точно обратна – не той се скара с тях, а те се скараха с него. Те го парализираха, поставиха го в невъзможност да управлява. И това беше целенасочена, съзнателно изградена разработка за сваляне на първото демократично правителство на България и създаване на аморфното, удобно за задкулисните бизнес и политически интереси правителство на Любен Беров. Така смятам не само сега. Така смятах и тогава и съм го казвал публично достатъчно много пъти в репортажите си за българската редакция на ВВС.

- Сегашното оттегляне на Филип Димитров от Парламента беше коментирано от българските медии като цялостно оттегляне от политиката. Смяташ ли, че той наистина ще се отдаде оттук нататък само на преподавателската си работа и няма да се завърне по един или друг начин в политическия живот?

-   Ти съвсем правилно подчерта, Фили, че в случая става въпрос за неговото отгеляне от депутатското място, включително и от поста зам-председател на Народното събрание. Самият той в прощалното си слово го каза съвсем ясно – оттегля се, защото от тази позиция не може повече да влияе на политическите процеси в страната в степен и посока, която смята за необходими и правилни. Прочетох внимателно доста интервюта, които Филип Димитров даде след това, но никъде не намерих негова категорична декларация за окончателно оттегляне от политическия живот изобщо, както нещата се представят от повечето български медии. Така че аз не смятам файла “Филип Димитров” за приключен. Виждам два варианта за негово възможно политическо бъдеще. Първият, по-малко вероятен според мен, е да се кандидатира за евродепутат през следващата година, за някакъв оперативен пост, например кмет на София след Бойко Борисов или в по-дългосрочен план – да мисли за президентската надпревара след Георги Първанов.

Другият вариант, който ми изглежда по-реалистичен, а и по-подходящ за неговия характер и темперамент, е възможността Филип Димитров да се включи в създаването, а защо не и да оглави, една нова дясна формация, която да е по-ясно ориентирана към консервативните принципи. Създаването на истинска дясна, консервативна партия от една страна е необходимо заради естествените баланси на българската политическа сцена, които са нарушени от нейната досегашна липса, а от друга – заради тежкото положение, в което се намира традиционната българска десница. В същото време условия за това сякаш вече назряват като необходимост сред по-интелектуалните обществени слоеве на дясно ориентирани хора, които сега или съвсем съзнателно стоят настрани от политическия живот, или през годините се отдръпнаха разочаровани от него. С опита и знанията си Филип Димитров би бил много ценен катализатор за кристализирането на подобен процес.