Блогът на Пламен Асенов

 Как далеко от своите извори реката отива

докато границите си вае.

Носи кал от тъмните глъбини. И призив

за радост от слънчевото ухание…..

Но текат с нея останки, в тиня и мрак родени,

светлина недокоснали, от светлина невидени. 

Безразличният бряг, застанал над всичко, но равен,

храни треви и блата, сякаш от нищото паднали,

сякаш към нищо запътени, без нищото да прославят.

Но реката ще ги използва правилно.

Така реките създават

- Разливи….. 

Страшната жега се шири. В ужасения въздух

хищни облаци насекоми жужат –

нито бряг ще намериш наоколо, нито пространства.

Ни да вдишаш от тленните пари,

нито към извора чист да се върнеш.

Ни дълбочина, нито дълбоко….. 

Къде е целта на тези речни предградия, които, макар

запътени към морето, вечно се стапят в тресавища празни?

Течението се къпе в локви, блатото – блато блазни.

Невъзможни са тук ни наводнение, нито пожар.

Така реките създават

- Разливи….. 

За да откриеш реката, в нея трябва да бъдеш,

да полепнеш с това, което тя влачи,

да погледнеш в окото на дъното, там течението се къпе,

защото дъното никога не ще се затлачи.

Но реката е течното тяло на извора само…..

А къде е душата? Изворът къде остана? 

В извора е вечността и силата, утолената жажда,

звукът далечен, но всъщност единствен.

Срещу мътното на реката, където звукът се ражда,

на колене и лакти, но трябва да стигнеш.  

Защото изворът – само – не се променя.

С вода пречиста и хладна,

от глъбините земни родена,

живее. Въпреки всички

разливи….. 

04.08.1989

 Тече реката в клисурата – бразда, която сама се дълбае.

И стените растат – все по-високо, там навярно са равнини.

Колкото повече е водата, толкова по-надълбоко отива,

със сенки от склонове реката сама се покрива….. 

Пясъкът изпод струята бяга, струята – сякаш бездна – пясъка вае.

Но тази река е вечно на дъното. И ще бъде – както била е.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

А по стените високи – белези в багри и рани, на реката историята, на бреговете -

сенки на бивши дървета, следи от бивши камъни, тиня затлачена – въпреки себе си.

Блясък слаб непрестанно отдолу земята разрязва.

Земята отгоре, над него, непрестанно зараства. 

Отстрани – чакъл и глина, да спрат бягството. Но водата съска, поглъща, живее;

вие, обхожда, попива; скача, пени се, но тече. Все тече – въпреки бреговете.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

Понякога в блато водата, с кожа мръсно-зелена, почти застива. Там следата

по-бързо изчева от онзи, който я е оставил – невидими са блатните примки.

Но изворът непрестанно извира, между скалите пулс има,

и има течение, макар незабележимо! 

Небето сякаш го няма – хладна и тъмна бездна.

И нека лавини каменни да се срутват!

И стените да срастват без милост!

Но кой дълбае пространства за утре,

ако не реката подземна? 

Пещери в скалите ще изкопае

и злато от жилите ще събира.

Защото изворът,

защото изворът,

непрестанно извира. 

1978     

Полският бард Яцек Качмарски е роден на 22-ри март 1957 година във Варшава.

Учи полска филология във Варшавския университет, пише стихове и започва да пее. За първи път излиза на сцената в началото на следването си, на 19 годишна възраст. По това време твори и пее съвместно със Збигниев Лапински и Пжемислав Гинтровски.

Обявяването на военното положение в Полша през 1981-ва година го заварва в Париж, където изнася концерти. В родината се завръща едва след 9 години. По време на своята емиграция Качмарски има турнета в САЩ, Канада, ЮАР, Израел и Австралия. През1984 година започва работа в полската редакция на Радио Свободна Европа в Мюнхен, където води собствено предаване - “Четвърт час на Яцек Качмарски”. Пише също политически коментари, води едно от основните предавания на радиото “Факти, събития, мнения”. Продължава да твори, а негови записи се разпространяват нелегално из цяла Полша.
В страната се завръща през 1990 година, издава няколко албума, отновно има  концерти заедно с Гинтровски и Лапински. През 1995 година се заселва със семейството си в Австралия. През март 2002 лекарите откриват, че е болен от рак на гърлото. Две години по-късно, на 10 април, Яцек Качмарски умира в болница в Гданск.

“Бардът на Солидарност” - с това определение ще бъде запомнен Качмарски сред
голяма част от поляците, въпреки че неговите текстове излизат далеч извън тази рамка. Пее за известни вождове, забравени дипломати, митични герои, но също така и за обикновените хора с техните сложни проблеми. С невроятна лекота борави с изкуството на словото, спори с историята, полските комплекси и мании.
С цялото си творчество Качмарски сякаш иска да се помири със света, но – без да  повярва в успеха на това начинание - вечно спори с него. Прави го мъдро и красиво, греши и поправя грешките си, развива се и изпитва собствените си хипотези като ги превръща в авто-ирония.С подкрепата на Полския институт в София, през следващата година пловдивското издателство “Еклипс” ще издаде книга със стихове на Яцек Качмарски. Преводите са дело на Марек Суховейко и Пламен Асенов.

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

23.02.2007 

На международен форум в Мюнхен преди по-малко от две седмици руският президент Владимир Путин направи изявление, което предизвика силен отзвук в редица, най-вече европейски, държави, както и в Съединените щати. Дали Русия не се връща към политиката от времето на Студената война – това беше и продължава да е един от основните въпроси, занимаващи политическите анализатори оттогава насам. Въпросът беше предизвикан както от острия тон на Путин, така и от откритата демонстрация на руски имперски амбиции,  съчетани с авторитарно мислене при оценката на редица събития от последните години. Руският президент разкритикува много аспекти от водената от западните държави международна политика, като започна от идеята, че напоследък светът се е превърнал в еднополюсен и това не е добре за самия свят. Той се опита да постави себе си в ролята на демократ, загрижен за глобалния мир и справедливостта в отношенията между държавите, без обаче да може да прикрие раздразнението си, че Русия не е вече онзи фактор в международната политика, какъвто беше бившият Съветски съюз. Прочетете остатъка от публикацията »